Free clock За хубавите неща: Септември 2009

30 септември 2009

Плод на фантазията


Напоследък се нагледахме на каква ли не мода в изграждането на къщи и обществени сгради. Понякога ни допадат, спираме се да ги разгледаме. Има и такива, които с интересния си вид будят нашето желание да ги посънуваме. Само това можем.. А тези, които са плод на фантазията на своя притежател, построени от различни материали и придобили причудлива форма, ни карат да мислим как ли се живее в тях. Ето няколко такива, които ме накараха да се усмихна. Направете го и вие.
Впрочем първите снимки са все пак малко по - различни като архитектурно решение, но другите, погледнете.








А дали не е студено тук, дали не поднасят ледени коктейли. Може би..




Един съвсем нестандартен молитвен дом





Помните филма "кацнал на едно дърво" нали?








27 септември 2009

От тайните на пирамидите


Съкровищата на фараоните карат гледащите ги да си представят техните собственици. Създадени преди повече от два века, те са изработени от злато, скъпоценни камъни и носят своите послания. Анубис, скарабеи, кобра, ибис - все символи на културата на това време. И силата, която крият в себе си, та и заради това са съпътствали мъртвите и са били полагани в многокатните ленти, обвиващи телата. Вероятно заради това сега можем да видим на живо или на снимки тези прекрасни предмети на бита на египтяните.





Красивият престол на Тутанкамон, открит в неговата гробница, показващ съвършената изработка.








Колко ли е било голямо търпението на тези, които са изработвали тези красиви предмети. Съчетаване на цветове, материали, фина плетеница.









Нагръдници, пръстени, гривни, дори прекрасни сандали от злато.. Красиво !






23 септември 2009

Приятелствата на животните


В бащиният ми дом, а и след това, около мен винаги е имало животни. Куче, котки, гълъби и за малко - стопански двор. Затова гледката на животните с техните приятели винаги ме умилява. Няма да се впускам в разсъждения, за да не съм на ничия страна. Но моето куче беше обичано от всички ни, една черна булонка, която живя до 18 кучешки години, сиреч, до дълбока старост. Котките идваха и си отиваха, гълъбите, все "от сой", толкова много се развъдиха, че се наложи да ги подарим на няколко семейства заради заболяването на баща ми. За тях се грижеше той.
Снимките по долу пък показват обичта на животните, нашата обич към тях и красотата им.






Семейства





"Сложи главата си на мойте рамене..", нали има такава песен от времето на баба?





Малко съм тъжен



А аз мислех, че не ми изневерява.



Да разходим слончето




Здравей, как си приятелю..





Човек може да обърне едно животно в какво ли не, ето ви пример за това. Но е красиво, нали? Да му имам пистолета..