Моите предвестници на пролетта

Похвалих се, че в градината ми има мунзухари, но не показах техните снимки. Ето ги тези красиви цветя, които радват съседите, а мен най-много.

Сладки рецепти с месо и мед

Един от най-добрите начини да подобриш настроението на човек е хубавата храна. А ако това е гладната ти половинка, значи си намерил правилната посока. Ама какво пиша, какво намиране, направо това е начина за една широка усмивка и благодарността за доброто настроение. Нали знаем, че любовта на мъжа минава през стомаха. Ама стига само с тези мъже, и аз обичам добрата и вкусна храна.

Преди няколко дни бях на гости на моя приятелка и тя ми даде един буркан мед. Направи си едни меденки, така ми заръча. Знае че обичам да си угаждам. Разбира се, че меда ще ми свърши добра работа, не само за сладки. Той се ползва много и при приготовлението на ястия. Смесен с други подправки, той придава много добър вкус, аромат и месото, приготвено с него става по – меко.

Предлагам ви няколко рецепти, в състава на които има мед. Надявам се да се харесат на вашите половинки.

Меденките на баба

2 яйца

200 гр.захар

200 гр мед

120-130 мл. олио

1 чаена лъжичка бакпулвер

1 /2 лъжица канела

600 гр. брашно

Медът и захарта се объркват добре до хомогенна смес, добавя се олиото и започва по малко да се слага от пресятото брашно. Отделно се разбиват яйцата, които се добавят към меда и захарта. На порции се добавя брашното, с бакпулвера и канелата. Трябва да се получи меко тесто, което да е гладко и еластично. Това тесто няма нужда да престоява , за да си „почине” Разточва се кора, дебела около 7-8 милиметра и се режат фигурки с формички. Така готови, се нареждат на хартия за печене и се пекат около 7-10 минути на 180 градуса. Оставят се да истинат и ако желаем можем да ги доукрасим с течен шоколад и млени орехи или бадеми.

Разбира се това, че рецептата за меденки е първа, не значи че не съм предвидила такива и за обичащите месни гозби. Като първа рецепта ви пиша тази, която направих днес , за обяд.

Пиле на фурна с пресни (може и със стари) картофи

бяло пилешко месо 4 бр

зехтин 3 супени лъжици

мед 2 супени лъжици

оцет балсамико 2-3 супени лъжици

чесън 6-7 скилидки

черен пипер на вкус

люто къри на вкус

сол

Почистеното от кожата месо се натрива със сместа от горните подправки и се оставя 2-3 часа , за да се овкуси. След това се нарежда в йенска тенджера, на дъното на която има шайби лук и олио. Нареденият първи ред месо се покрива с шайби лук, ленти морков и кисела краставичка. Отново се нарежда месо и се покрива пак със горните зеленчици. По желание могат да се нарежат и гъби, но аз слагам рядко, защото ястието става доста тежко. Когато всичко е готово, останалата марината се излива равномерно навсякъде, налива се и малко вода. Ако има пресни картофи, могат да се наредят около стените на тенджерата, те придобиват невероятен аромат. Ако не, могат да се използват стари такива, нарязани на по – едри парчета. И преди да се захлупи съда, се налива вино. То трябва да е такова, каквото ще има след това на масата. Пече се около 40 минути на 300 градуса.

И една рецепта за свинско месо

1 килограм шарено месо или бон филе – по предпочитание

2-3 супени лъжици мед

2-3 супени лъжици горчица

черен пипер на вкус

джинджифил ½ чаена лъжичка ( или шафран)

1 кафена чаша олио ( за печенето)

От подправките се прави гъста кашичка, с която се намазва месото. Оставя се в хладилник, за да поеме добре от ароматите на меда и куркумата. Престоява 2 часа. След това месото се вади и избърсва добре, запържва се от всички страни, за да се запечата. Месото трябва леко да побелее. След това се поставя на дъното на тавата. Олиото се загравя на котлона и още горещо се налива върху месото. Наоколо се нареждат гъбите, след което се завива със фолио. Пече се на 250-300 градуса за около 80 минути, като след първите 40 мин се налива разтворения бульон ( може да е телешки или пилешки), или такъв от варене на месо. От време на време се облива с маринатата от кисненето. Малко преди да се извади от фурната се слага пармезан и се дозапича.

Моите мунзухари и...шафранът

Под балконите на блока, в който живея, съм направила една малка градинка с най – различни цветя. Те цъфтят от пролетта , та чак до последните хризантеми. И независимо, че снега попари леко току що подалите се кокичета и минзухари. Сега имам вече едно малко островче на пролетта. Сини, жълти и бели светове се надпреварват да радват очите на съседите ми. И се завъртях вчера, поразбутах почвата и изведнъж едно от тях пожълти ръката ми. Те са си такива, палави са цветята. Но ни радват. Та тази жълта следа по ръката ми веднага изведе в съзнанието ми информацията за така известния шафран, който използваме в кухнята. Шафрановият минзухар расте в Кашмир, Кавказ, Испания, Португалия и Китай.

Crocus sativus е латинскот наименование на кулинарния минзухар. За производството на 1 кг. шафран са необходими 300000 цвята. Шафранът има тъмночервен или тъмнокафяв цвят, мек на допир. Горчив на вкус и с аромат на йодоформ или сено. Това се дължи на химическите вещества пикрокроцин и шафранал. Приложението на шафрана е доста голямо и в народната медицина за настинка, астма, треска и дори рак. Още и за боядисване на тъкани, но по късно не, заради високата цена.

В кулинарията шафрана е най - скъпата подправка. Той придава силен жълтооранжев цвят на ястията. За да се постигне този резултат е необходимо той да се запече на дъното на тиган и да се смеси със зехтин, мляко или бульон. Добре е да се ползва несмлян шафран вместо млян, защото често той вече няма този ефект, който ни е необходим. А напоследък се използва много куркума, който има „роднински връзки” с джинджифила. Има същия аромат и цвят, само че леко налютява.

Освен за ястия, шафранът се използва и в сладкарството и придава цвят на сладкарските изделия. Като заместител, заради високата цена, се използва куркума, например жълтия цвят на козунаците се дължи именно на него.

В моята кухня го използвам за приготовление на пилешко, ризото или картофи.

Рецепта за пилешко във фурна.

Бялото месо на пилето се натрива със сока на лимон и се оставя да престои около час. В тиган се запържва малко, колкото да се „запечата” от всички страни, като при пърженето се слагат няколко тичинки шафран. След това месото се слага в йенска тенджера, налива се вода, смесена с шафраново олио ( зехтин с накиснат шафран), посолява се на вкус и се захлупва, пече се до извиране на водата . След половината час се отхлюпва, за да се запече.

Като гарнитура се ползва ризото, което също се приготвя с шафран.

Ето и тази рецепта:

1 глава лук се запържва в краве масло, като се пуска и стиска шафран.. След това се слага и ориза – 200 грама, налива се 100 мил. бяло вино и вода ( или бульон по предпочитание) – около 800мл. Водата се слага на порции. Вари се до готовност. Но не трябва ориза да остава съвсем без вода. Накрая се овкусява по желание, например черен пипер, пармезан или друг вид сирене.

А ето една оригинална рецепта с шафран.

Класически испански сос с шафран

1 с.л.зехтин
1/4 ч.чаша накълцан лук
1 ч.л.счукан чесън
2 с.л.намачкани домати
1 дафинов лист
1/4 ч.чаша бренди
1/4 ч.чаша бульон (вкусът е по желание)
сол и черен пипер на вкус
5 нишки шафран

Задушете лука, чесъна и доматите за 3 минути. Добавете брендито и оставете сместа да ври, докато стане на половината количество. Добавете останалите продукти. Оставете да къкри, до желаната гъстота. Сервирайте соса с печена риба, месо или просто варен ориз.

Източник на тази рецепта е кулинарен сайт ЗА ДОМА и chefs.com

Мюзик айдъл и моите впечатления

Музикален идол - впечатления

Започна вече новия сезон за намиране на най - музикален кандидат. Следя това шоу от самото начало, от първото издание. И всяко едно е съвсем различно от предното по характер, жури, участници и взаимоотношения. И отношение на журито към участниците.
Тази година обърнах по - голямо внимание на журито, защото мисля,че има какво да се види и чуе. Не знам защо, но таковa лошо отношение към участниците не съм очаквала, не и тази година. Но не би. Във Варна, Бургас и Пловдив се включиха и имена, познати на всички ни. Грозен беше скандала между Мария и Соня Васи. Никой не попречи на тази грозна сцена, дори и твърде „критичния” Фънки. Но иначе той доста дебелашки се подиграва на участниците, за техните певчески качества и външен вид. Такова беше поведенията му и на всички останали кастинги и в другите градове. Може би само Аргиров се опита да предотврати големия скандал в Плoвдив.

В Скопие беше съвсем различно. Там , като член на комисията, беше известен македонски композитор и педагог. Ако някой сбъркаше, очите му „угасваха”, даваше съвети, препоръки. А добрите изпълнения караха очите му да светят с такава светлина. Радост и гордост излъчваше лицето му. И разбрах какво трябва да е едно добро жури, готово да помогне и да съветва.Без намек за каквото и да е било. А Фънки, Дони и Мария бяха тихи и кротки, една дума на недоволство не се чу. Не че там нямаше лошо изпяти песни, но всичко мина като по вода. Замислих се защо и тук не се държат те така с нашите участници и въпрос на какво е? Защото може да си много известен, но трябва да поддържаш името и авторитета си. Наистина има доста изпълнения, които разсмиват до сълзи, но това не значи, че можеш да обидиш човек така, че да го разплачеш и да си тръгне гневен от иначе добре замисленото шоу. Гледала съм немското и американското, никога не съм виждала такива грозни картинки.

Остава София, още един кастинг, ще видим ли нещо подобно пак? Е, и в София комисията надмина всички очаквания. Някой от нещо го е гнус, иска да си затвори очите да не вижда, пада голям смях , комисията се тресе. Участниците пеят ли, пеят и защо ли? Защото няма един свестен човек да извика на висок глас, че не се прави така, никой не отива на такова място за подигравка. А и доста млади хора искат да се изявят, непреценявайки своите възможности. Зер, сега можеш да станеш известен само ако пееш или си манекен/ка. Това е „болестта” на нашето време и не децата само са виновни. Общото чувство на безотговорност е плъзнало като октопод в душите и как ли би могло да излезе? Не знам, труден въпрос и още по – труден отговор.

А кой ще стане музикален идол, дано тази година да е човек, който пее добре и да създава удоволствие и наслада от това. Не само известност. Защото известността е временно понятие.

Носталгия по нашето детство

С моята майка и братовчедка ми на разходка до часовниковата кула.

От моите роднини, които имам, най – близка ми е моята братовчедка, с която сме връстнички. Ние живеехме в съседни къщи, бяхме непрекъснато заедно, като близначки. Дори ни обличаха понякога в еднакви дрехи, което не особено ни радваше.
Нашите дядо и баба имаха фурна и те по цял ден работеха там. Когато сме били съвсем малки, ни слагали в една кутия на тезгях, та да сме непрекъснато пред очите им. Майките ни, връщайки се от работа виждали само едни очи. Цял ден сме опипвали всичко, което е близо до нас. И аромата на ястия, хляб, козунаци помня и до днес. Ние често ходехме и на плочата над фурната, там беше много топло. И ни заварваха заспали, затоплени и прегърнати. А как обичахме да тичаме там и дядо идваше да ни укроти, че току виж, хлътнали сме.

Между двете къщи имаше дувар, доста висок и отгоре керемиди. А до него едно голямо дърво - кайсия. Когато се загубехме от очи, ни търсеха там, сврени в клоните и притихнали, да не ни открият. Или с играчките, отгоре на дувара. И от време на време късахме от кайсията и ни подвикваха да оставим плода да узре. А колко раздавахме на децата, нали стояха отдолу и искаха да опитат колко са кисели.

Поотраснали вече, ни пускаха да играем наоколо, но ние прескачахме и по-далеко. При една такава „разходка” дете от съседна улица нещо ме обидило. Тя като лъвче се хвърлила да ме защитава, надрана цялата, метнала ме на гръб и ме завела при баба ни. Обяснението било: ”защо да я бият, и аз си отмъстих”. Ние имахме дълги коси, когато ни решеше баба ни. Плачехме много, и след последните писъци, които ядосвали много дядо, ни метнали на една количка и при бръснарката. След работа, родителите ни не можаха да ни познаят, момченцата бяха налице. Това беше забавно, защото се бяхме скрили в цветята и голямо търсене падна, а после и големи сълзи.

Отиваме и се връщаме от училище.

Когато дойде време да тръгваме на училище, аз трябваше да бъда записана следващата година, защото съм на края на годината. Но братовчедка ми каза, че без мен никъде не отива. И ето ти пак заедно , този път на училище. И всеки ден не можеха да ни разделят, за да учим. Амбицията на майките ни се разминаваха с нашите желания, но ние бяхме много послушни и така....до последните класове. И до сега.

Честит празник, съфорумки!

Да бъдеш любима, майка, домакиня и най-добрата приятелка на човека до теб, това е толкова отговорно и същевременно приятно. За това ви поздравявам, мили свежарки, бъдете здрави, обичани и късметлии. Весел ден желая и много, много успехи в нелекия път на жената.

Тържеството на 3 март

На 3 март отбелязваме 131 години от освобождението на България от турско робство. Събитието е описано от поети и писатели, но аз изпитвам вълнение, когато минавам през прохода и видя паметникът. Като на кинолента минават кадрите на жестоката борба, хилядите жертви и неимоверните усилия за спечелване на битката на всеки метър. Живи и умрели са участвали в този ад, за да се стигне до окончателната победа и това събитие е наречено ден на Освобождението на България от турско робство. От този ден започват първите стъпки към утвърждаване на България като суверенна държава.

Иван Вазов, 11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!