Тържеството на 3 март

На 3 март отбелязваме 131 години от освобождението на България от турско робство. Събитието е описано от поети и писатели, но аз изпитвам вълнение, когато минавам през прохода и видя паметникът. Като на кинолента минават кадрите на жестоката борба, хилядите жертви и неимоверните усилия за спечелване на битката на всеки метър. Живи и умрели са участвали в този ад, за да се стигне до окончателната победа и това събитие е наречено ден на Освобождението на България от турско робство. От този ден започват първите стъпки към утвърждаване на България като суверенна държава.

Иван Вазов, 11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!