Free clock За хубавите неща: октомври 2009

26 октомври 2009

Нещо сладко и вкусничко..


Нещо сладко, нещо вкусно, да това са такива рецепти, вече можем да си позволим да си хапваме сладичко. После ще мислим за диети, добър апетит.

Сладки кошнички с плодове


Продукти:
1 пакет бутер тесто
100 гр.кафява захар
2 супени лъжици краве масло
2 чаши круши (или други плодове)
щипка сол
2 супени лъжици прясно мляко
2 супени лъжици нишесте
1 ванилия

Приготовление:
Бутер тестото нарежете на квадрати, като изрежете острите краища за да добие почти кръгла форма. Сложете всяко парче върху купички за карамел и направете нещо като калпаче почти до листа за печене. Печете 15 - 20 минути до златисто и внимателно обърнете.
Маслото, захарта, солта и ванилията объркайте с шпатула в купа и добавете съвсем леко карамелизираните парчета круша (може да не се прави, но е по - вкусно) . Готовата смес внимателно насипете в маслените кошнички и залейте с нишестения крем, който сте приготвили предварително. Този крем е добре да се добавя преди сервиране.Той не трябва да е на бучици. Украсете по желание.


Мини баклавички

Продукти:
1 пакет маслено тесто
1 чаша млени или нарязани орехи
1/2 чаша захар
канела на вкус
краве масло
1/4 чаша мед

Приготовление:
Тавата в която ще печете подгответе с масло или хартия за печене.
В купа смесете добре орехите, канелата, захарта и щипка сол. Допълнително сложете смесените мед и масло и хомогенизирайте добре.
Листа разтворете и ако е с по голяма дибелина, леко разточете. Работете върху влажна кърпа, за да не залепне. Нарежете на ленти с ширина 7 - 8 см. и на средата сложете от плънката. Внимателно навивайте, като за всяка баклавичка това трябва да е един път и половина. Срежете и продължете със следващата. Така до края на всяка лента. Получените рулца сложете със срязаната част надолу, за да не се отвори при печене. Краищата могат и да не се запечатват, а могат и да бъдат прищипани, но сместа не се изсипва навън. Пече се около 20 мин. до златисто. Сиропира се след като изстине със захарен сироп 1:1. Ако остане от заливката в тавата, заварете отново и пак залейте, ще имате "гланцирани" баклавички.

20 октомври 2009

За моя празник


За моя празник ще направя тези хубави и изпитани рецепти, надявам се да изненадам моите гости. Предлагам ги и на вас.

Бърза ягодова торта


250 гр. ягоди
1/2 чаша кристална захар
2 пакетчета крема сирене
1 чаена чаша пудра захар
200 - 250 гр. сметана
1 готов кекс малък, без плънка

Измийте и нарежете ягодите според големината на 2 или 4 парчета и добавете кристалната захар. Оваляйте ягодите, без да ги наранявате. Сложете в хладилник. Разбийте крема сиренето с пудрата захар, нарежете на много малки парченца кекса и го добавете към горната смес, добавете 1 ванилия по желание и много внимателно разбъркайте с шпатулка. Сложете сместта във форма с обръч и сложете в хладилник да се стегне поне за 2 часа. Нарежете на парчета и украсете със захаросаните ягоди.


Топчици от сирена за мезе

2 крема сирене
1 чаша твърдо сирене ( добре е да е Чедър)
1 /2 супена лъжица смлян бахар ( черен пипер )
връхчета на зелен лук
1 зелена чушка ( нарязана на много малки парченца)
1 супена лъжица соев или уорчестър сос
1 с.л. лимонов сок
сол на вкус
млени орехи

От всички продукти направете малки коктейлни топки, които след това оваляйте в млените орехи, оставете една нощ в хладилник.

15 октомври 2009

За бабините внучки

Тази публикация направих за милите внучки на баба Маргарита, показана е не само обичта на децата към тях, но и интересните приятелста между животните.









Прекрасни снимки, които ще зарадват не само децата.







Слънчеви залези


Сбогом наше лято се пее в песента, но дали е лятно, есенно или зимно, слънцето винаги е желано. А романтиката на летните и есенни вечери, с чаша в ръка, това е красив спомен.





Природата, като един виртуозен изпълнител, показва цялата красота на залезите, злато и сребро се преплитат, използвала е цялата гама на палитрата.






Това е нещото, което ни топли през есента и зимата, спомените за красивите морски залези.






Изгледът на залязващото слънце е особено красив в пустините, едно необятно пясъчно море, което отразява лъчите и го прави неотразимо.








Най - много харесвам разходките привечер с внучката ми. Събираме листа, от които правим есенни рози, напръскани със златен брокат. Ровим крака си в падналата шума, слушаме приятното шумолене и гласовете на другите деца. Това е златната есен, с мирис на наближаващата зима.



14 октомври 2009

Изпитани и вкусни


Две хубави рецепти предлагам, с които да разнообразите вашето меню. Изпитани и вкусни.

Пълнени гъби с пармезан и колбас

за 4 човека

Продукти:
20 големи гъби
200 гр. хубав колбас
1 - 2 скилидки счукан чесън
3 супени лъжици зехтин
2 супени лъжици нарян на ситно магданоз
1/4 чаша пармезан
1/4 чаша вода

Приготовление:
Пънчетата на гъбите се нарязват на дребно, саламът по същия начин и се слагат в тиган заедно с чесъна и едната лъжица зехтин. Запържват се до златисто. Добавят се пармезана, магданоза и останалия зехтин. Напълват се гъбите с тази смес и се слага в тавичка с вода и още съвсем малко зехтин - само лъжица. Пече се на 250 гр. около 20 - 25 мин, ако има необходимост, се слага фолия, за да не загорят. Поднасят се с подходяща гарнитура и по желание.

Ягоди с крем

1 кг. ягоди
300 гр. сметана
1 почти пълна чаша захар
2 белтъка
2 супени лъжици сладко вино

Приготовление:
Измитите ягоди се нарязват на четвъртини или на еднакви ( ако ягодите са дребни - на 2, ако са едри - на 4 части ) не много дребни парчета. Нареждат се на дъното на чаши с широко дъно, белтъците се бият до получаване на стегнат сняг. Сметаната и захарта също до получаване на стегната смес, след което белтъците много внимателно се пускат при сметаната и се бърка с шпатула само в една посока. Който обича ванилията, може да сложи една за ароматизиране. Полученият крем се слага в чашите, без да се притиска и отгоре се украсява по желание с парченца ягоди, ментово листенце или цветни пръчици.
Същата смес може да се използва за спойка на плодова салата от замразени екзотични ( не само ) плодове.

11 октомври 2009

Уважението - длъжници ли сме му

Тъй като нямам снимки на моето семейство, си позволих да използвам тази от изображенията в Гугъл, ако авторите решат, че това е моя грешка, ще я премахна. Това е линк към нея:
http://www.promacedonia.org/ap_zarovo/ap_snimki.htm

Ранното събуждане понякога е неприятно, но тази сутрин при мен не беше такова. Заслушах се в една анкета по националното радио по повод показваните по турските филми стари обичаи за целуване на ръка и дали е добре да се живее с възрастните. Защото такъв обичай имаше преди доста години, аз самата съм от поколението, на което ме учеха. Не като задължение, като начин на взаимоотношения. В бащиния ми дом на масата сядахме само трима, мама, татко и аз. Но знаех, че пръв трябва да седне той, след това и ние двете. Това не беше задължение, а ред на по - възрастните в къщи. Но този ред така и аз не успях да въведа в моето семейство и с мъка гледах как се променят нещата. И сега в семействата на децата ми това май е нещото, което никога няма да го има. Опитвам се да намеря оправдание за тях, "на смяна са, изморени са, нямат време", но не е точно така.
Та се връщам пак на темата за радиото, казваха за нуждата от превъзпитаване, за уважение, за необходимост от един по - голям контрол. Но никой не каза, че е доста късно вече. Навиците ги няма, а и кой да ги създаде, когато най - напред този, който учи трябва да е научен и да изисква. А що се отнася за живеене на цялото семейство в един дом, това в съвременния хаос не може да се осъществи. Та как така един дядо ще диктува и ще налага своето видане на проблемите, без да се съобразява с другите. Брутално ни се струва, нали? Може би, но всички сме гледали старите български филми за цели семейства, синове, дъщери и рояк деца в мирно (едва ли!) съжителство с възрастните. Но това е само когато има водещ в такова семейство и другите знаят, че е за добро. Аз живях с добрата си свекърва 20 години, без да се нагрубим. Понякога се чувстваше напрежение, но никога не допускахме сблъсък, тя беше много интелигентна жена, аз отстъпвах и поемах и нейните задължения. Защото беше възрастна и ми беше приятно да я зарадвам с нещо лично за нея. Но мисля, че не бих се съгласила да бъда "глава на семейство" в един дом с моите синове. Няма да мога да издържа. Спирам с моите разсъждения, защото това е обемна тема. Само искам да кажа, че отдавна го няма смирението и по тоя повод ще цитирам участник на един форум:

Смирението е един от главните ключове на Мъдростта. То ни предазва от една от най-големите опасности в Духовния Път - гордостта. Смирението е необходимо, за да не възгордее човек от знанията си, ума си, способности, сила и постижения.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=976



10 октомври 2009

Дързостта на човешките ръце


Човешките ръце са с магическа сила, те осъществяват всяка идея на ума и сърцето. Пиша това, защото съм убедена в тази истина, гледайки красивите бонсаи в интернет. Колко голямо търпение трябва да имаш, колко трябва да обичаш това изкуство, за да създадеш такава красота. Казват, че са като изродени, не, не са, просто са резултат от човешкото въображение и работата на любителите на това красиво изкуство.




Рисунки на бонсай са намерени в древноегипетските гробници. Изкуството е било създадено преди повече от два века и е разпространено не само в азиатските държава, любители има по целия свят. Много труд изисква такова оформяне на различните видове, за да придобият такива причудливи форми.








Има различни стилове за оформяне на мини дръвчетата, стил гора, стил пейзаж, дръвчета върху камък. Но както и да са изработени, грабват погледите не само на любителите, изложбите са много популярни и имат много посетители, дошли да видят красотата .





Не се ангажирам с мнение кое е най красивото дръвче, оставам вие да решите за себе си, аз харесвам всички.