Иван Вазов, 11 август 1877
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!
2 коментара:
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК И НА ТЕБ!
Възпитавани сме в такъв дух,че като чета това което си побликувала, усещам вълнение. А по-младото поколение се мъчат да ми обеснят колко важна е гледната точка на нещата. Имам един любим фотограф Евгени,той беше ходил близките дни на Шипка и сега като се замисля има и хора и хора. Той също е патриот и родолюбец, много му се възхищавам. Усещах тръпката и в снимките и в думите му като в твоя материал.Поздравления!
Марги, благодаря ти. Най-българския празник е това, иначе сега нямаше да сме заедно.
Имах проблем с една майка, която писа в свежото, че съм копирала снимките на дъщеря и и се опита да развали магията на празника. Но тогава да си ги сложат под ключ, така никой дори няма да ги види. Това е моето мнение, но не разбирам такива хора.
Публикуване на коментар