Детската агресия

Толкова много се говори тези дни за детската агресия, как да не напишеш и ти нещо. Но все пак предпочитам да кажа, да спи зло под камък. Защото наистина агресията е една патологоя на нашето съвремие, тя е не само сред децата. Та нали те копират поведението на своите родители. Ако се проведе една анкета сред тези деца, не бих била изненадана, че ще отговорят положително на въпроса дали в техните семейства няма проблеми. И как да направим така, че това да не е камък на шията? И не е ли късно? И кого да обвиняваме?
Много са тежки нещата с децата на разделени родители, или семейства, в които има втори майка или баща. Не че там не се обръща внимание на детето, но има насадена нетърпимост към новия човек. Не закъснява и реакцията от това, а последствията са ясни. Не навсякъде, разбира се, е така, но в повечето случаи -да.
Познавам дете, което предпочита да сподели с мен, но не и с близките. Казвала съм , колко е важно това да се каже в къщи, но получавам отговор-там не ме разбират, или те не се интересуват. Или най-страшното- те нямат време за мен. И за момент съм онемявала. А след това бързо съм давала съвет, който да го успокои . Не че съм свършила кой знае каква работа, защото все пак аз съм чуждата. Жалко, защото това дете е умно и добро и само от родителите зависи дали един ден ще бъдат уважавани.