Провокация от Майк Рам

Преди време бяхме провокирани да разсъждаваме за душата и дали бихме убили, откраднали или причинили зло някому. Тази полемика предизвика големи спорове, дори излезе извън темата, тъй като колкото свежари, толкова и мнения.
А аз до сега изчаках, защото това е една тема, която има много аспекти. И първото, за което се сетих, беше постъпката на майката на Козета ( майката на главната героиня от романа на Виктор Юго - "Клетниците"). Не съм сигурна дали всички са я чели, но това е един прекрасен роман, където се разглеждат точно такива проблеми. Та майката, за да купи на детето си храна, продаде собствените си зъби.
За себе си бих казала, че никога не се заричам, въпреки убежденията си на човек с морал, дали бих спазила всички неща от общоприетите закони. Защото живота така завърта нещата понякога, че не знаеш утре какво би направил. Не бих убила, защото живота не е даден да го премахнеш. Не бих откраднала, защото това не е мой"стил". Но не знам, не знам, какво би станало , ако от това зависи живота на децата ми , а не дай Боже , на внучката ми. Тогава искам просто вече всичко да е свършило, на един дъх а каквото и да съм сторила, то е било за моята съвест и покаяние. И за това ще си нося кръста. И дано ми бъде простено!