Free clock За хубавите неща: Декември 2008

31 декември 2008

Настъпва Новата 2009 година

С настъпването на Новата година искам да пожелая на всички вас една добра и здрава 2009 година, пълна с благост и истински приятели.
Наздраве и за много години!

21 декември 2008

Моите коледни рецепти


Наближава Коледа, за мен най- хубавия празник на годината. Суматохата из магазините, големите опашки, старанието да вземем всичко необходимо за празничната вечеря. Познато до болка и винаги и всяка година интересно и чакано събитие.
Имам удоволствието да поднеса на вашето внимание рецепти, които съм правила през годините.

Пълнени домати, пикантни пилешки бутчета и сладкиш с плодове.

Пълнени домати :
продукти
домати според броя на гостите/ рецептата е за 4 домата/
едно пакетче крема сирене
2-3 лъжици майонеза с чесън
2 кисели краставички
Приготовление:
на доматите се отрязват капачетата и се изпразват от вътрешността. Средата на домата се нарязва много на дребно, краставичките по същия начин. Към предварително добре смесени крема и майонеза, се добавят надребнените зеленчуци, внимателно се смесват и се напълват доматите. Капачетата се слагат под лек наклон, като се поставя клонче магданоз.

Пълнени пилешки бутчета:
Кожата на бутчетата се обелва много внимателни и месото се набожда леко с нож. В тези разрези се поставят малки скилидки чесън, къси резени лук. Намазват се със смес от зехтин, горчица, соев сос и се насоляват със сол и черен пипер на вкус. Кожата се връща обратно. Оставят се така да престоят около 2-3 часа.
Кожата се оформя като джоб, като си помагаме с клечки за зъби.В него се нареждат ленти кисели краставички, пресни моркови и малко лук. Напълнените бутчета се намазват с олио и се нареждат в тава, в която сме налели 2 чаши червено вино. По средата на печенето може да се сложи червен пипер.Пекат се до готовност.

Сладкиш с плодове./вишни или кайсии/
продукти:
200 гр. краве масло/ може половин краве масло плюс половин маргарин за готвене/
5 яйца
захар колкото теглото на яйцата/около 300 гр./
брашно същото количество като захарта
2 ванилии
изцедените плодове от компот кайсии или вишни.
Маслото се разбива малко и към него се прибавят разбитите до бяло яйца със захарта. Добавят се ванилиите и двойно пресятото брашно. Тази маслена смес се излива и разпределя равномерно в намаслена и набрашнена тава. Отгоре се нареждат на редове кайсиите или вишните, като трябва да се прецени, че после се режат парчета като пастички. Вишните се слагат на групичка по 4. Пече се на 220 -250 градуса и още горещ, сладкиша се наръсва с пудра захар.

Всичко останало се поставя на масата, домашно приготвена туршия, хубавите напитки, украсата, свещите. Просто всичко, от което очите да се радват, защото вкусовете са страхотни.

Весели празници и наздраве!

11 декември 2008

Провокация от Майк Рам



Преди време бяхме провокирани да разсъждаваме за душата и дали бихме убили, откраднали или причинили зло някому. Тази полемика предизвика големи спорове, дори излезе извън темата, тъй като колкото свежари, толкова и мнения.
А аз до сега изчаках, защото това е една тема, която има много аспекти. И първото, за което се сетих, беше постъпката на майката на Козета ( майката на главната героиня от романа на Виктор Юго - "Клетниците"). Не съм сигурна дали всички са я чели, но това е един прекрасен роман, където се разглеждат точно такива проблеми. Та майката, за да купи на детето си храна, продаде собствените си зъби.
За себе си бих казала, че никога не се заричам, въпреки убежденията си на човек с морал, дали бих спазила всички неща от общоприетите закони. Защото живота така завърта нещата понякога, че не знаеш утре какво би направил. Не бих убила, защото живота не е даден да го премахнеш. Не бих откраднала, защото това не е мой"стил". Но не знам, не знам, какво би станало , ако от това зависи живота на децата ми , а не дай Боже , на внучката ми. Тогава искам просто вече всичко да е свършило, на един дъх а каквото и да съм сторила, то е било за моята съвест и покаяние. И за това ще си нося кръста. И дано ми бъде простено!

02 декември 2008

Детската агресия


Толкова много се говори тези дни за детската агресия, как да не напишеш и ти нещо. Но все пак предпочитам да кажа, да спи зло под камък. Защото наистина агресията е една патологоя на нашето съвремие, тя е не само сред децата. Та нали те копират поведението на своите родители. Ако се проведе една анкета сред тези деца, не бих била изненадана, че ще отговорят положително на въпроса дали в техните семейства няма проблеми. И как да направим така, че това да не е камък на шията? И не е ли късно? И кого да обвиняваме?
Много са тежки нещата с децата на разделени родители, или семейства, в които има втори майка или баща. Не че там не се обръща внимание на детето, но има насадена нетърпимост към новия човек. Не закъснява и реакцията от това, а последствията са ясни. Не навсякъде, разбира се, е така, но в повечето случаи -да.
Познавам дете, което предпочита да сподели с мен, но не и с близките. Казвала съм , колко е важно това да се каже в къщи, но получавам отговор-там не ме разбират, или те не се интересуват. Или най-страшното- те нямат време за мен. И за момент съм онемявала. А след това бързо съм давала съвет, който да го успокои . Не че съм свършила кой знае каква работа, защото все пак аз съм чуждата. Жалко, защото това дете е умно и добро и само от родителите зависи дали един ден ще бъдат уважавани.