Съвременен Разград

От малко градче, което помня с умиление, вече няма и следа. А как ми харесваха тези безформени и кални улици, магазините с усмихнати продавачки и продавачи, пазарът около джамията. Там можеше да се намери "от птиче мляко", така се хвалеха селяните от съседните села. И вкуса на прясното краве масло, направено по един "класически начин", никога няма да намеря сега. И старата баня, която стана склад на предприятие, но никой не посегна на дървото, поникнало на покрива. И всичко онова, което сега изплува пред очите ми.
Започна през 50 години строежа на завода на живота - пеницилиновият, сега "Актавис" и "Биовет". След него, доста по-късно, на стъклозавода, а накрая машиностроителния завод и белгийския за преработка на царевица - "Амилум". За един град като Разград, това са основните източници на ръботна ръка.
През 50-те години се одържави и първия симфоничен оркестър в България, институция с традиции и богат репертоар. Тук са гостували много изтъкнати мизиканти и певци. Има и много добър смесен хор, носител на много златни медали и до днес.
И не на последно място моята гимназия, много красива и студена през зимата, сега езикова гимназия.
Моят град може да се похвали и с един от най - новите театри със страхотна акустика, където освен наши артисти, гостуват и чужди такива. До самият театър вечерно време греят светлините на цветен фонтан, до който можеш да починеш през горещите летни дни.
А тръгвайки към новия - стар хотел " Разград", трябва да минеш по плочите на ларгото и да поемеш дъх, защото започваш изкачването на многото стъпала. Вече на площадката пред него, обърнат към ларгото се "плисва" панорамата на града.
Това съвсем накратко е по-новата история на моя град, за съжаление не мога всичко да разкажа.