В бащиният ми дом, а и след това, около мен винаги е имало животни. Куче, котки, гълъби и за малко - стопански двор. Затова гледката на животните с техните приятели винаги ме умилява. Няма да се впускам в разсъждения, за да не съм на ничия страна. Но моето куче беше обичано от всички ни, една черна булонка, която живя до 18 кучешки години, сиреч, до дълбока старост. Котките идваха и си отиваха, гълъбите, все "от сой", толкова много се развъдиха, че се наложи да ги подарим на няколко семейства заради заболяването на баща ми. За тях се грижеше той.
Снимките по долу пък показват обичта на животните, нашата обич към тях и красотата им.
Семейства
"Сложи главата си на мойте рамене..", нали има такава песен от времето на баба?
Малко съм тъжен
А аз мислех, че не ми изневерява.
Да разходим слончето
Здравей, как си приятелю..
Човек може да обърне едно животно в какво ли не, ето ви пример за това. Но е красиво, нали? Да му имам пистолета..
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар