Free clock За хубавите неща: Януари 2009

29 януари 2009

И още кулинарни рецепти


Пилешкото месо е подходящо за всякакви случаи. Затова предлагам на домакините една рецепта , подарена ми от сестрата на колежка. Тя беше виетнамска снаха и остави всичко на нас.

Пиле по виетнамски

Продукти

1 пиле
1 лъжица супена сол
2 лъжици супена захар
соев сос 2-3 лъжици

Пилето се нарязва на парчета заедно с костите и се накисва в оцет за около 10-15 минути и без да се отмива се вари около 35-40 минути. Добавя се малко олио или зехтин. Малко преди да се смъкне се слагат солта и захарта, като захарта е само 1 лъжица. Отделя се от котлона.
В друг съд се карамелизират 1-2 лъжици захар, след което се добавя малко от соса на пилето. Слагат се и парчетата месо, ако е необходимо се добавя още малко от соса на пилето. Накрая се налива и соевия сос. Това ястие не трябва да е водно. Парчетата се бъркат постоянно, за да остане захарта по тях като глазура. Варенето сега е само 10 мин.
Не се слагат никакви други подправки.
Поднася се с ориз, броколи или други зеленчуци по желание.

Всички обичаме сладичко и ви предлагам една много вкусна торта, лесна за изпълнение.
Тази рецепта беше любимата на моите пораснали деца. Близо до дома ни живееше лекар, който беше и личен на децата. Когато се разплакваха в кабинета, неговата съпруга донасяше нещо сладко за успокояване на малчуганите. Те кротваха, мляскаха и... прегледа свършваше много бързо. Благодарение на тази невероятна жена и кулинарка, сега имате възможността да разберете как се залъгва една детска душичка. Да не говорим, че майките оставаха още по-доволни, защото винаги ни изпращаха с по няколко рецепти. И сега аз ви я предоставям.


Торта с горена захар

Продукти за блатовете - за един /блатовете могат да са 2 или 3/

5 яйца
5 лъжици захар
6 лъжици брашно

Разбива се пандишпанено тесто, пече се на 220 гр. Всеки блат се сиропира веднага, за да поеме добре.

Продукти за крема.

4 яйца се бият с 1 1/2 чаши захар на слаб котлон , като се внимава да не загори. Ако има опасност , котлона се намалява. Да заври значи, да не може кутрето да търпи горещото. Когато стане, съда се смъква от котлона и биенето продължава, докато кремчето изстине. Става много гъста маса. Към нея се добавя крокан от равни количества захар и нарязани или млени орехи.
В отделен съд се разбиват 200 гр. краве масло и се добавя от горния крем. Една част от кремчето се оставя без крокан,за да послужи за покриване на тортата.
Може и да се оцвети с безвредни бои според вкуса на домакинята /или домакина!/
Готовите и сиропирани блатове се слепват с този крем, като това количество е предвидено за 3 блата.
Отгоре може да се гарнира с маслен крем, или разбити белтъци. Или комбинация от двата крема.

Послеслов: тази снимка не е на моята торта, само образец на това, което аз обикновено правя.
Забележка: Има промяна на рецептата, грешка на "автора". На блата за торта количеството е лъжици, не чаши.
Благодаря на rosibosi за навременната намеса.

21 януари 2009

Нови рецепти от мамината тетрадка


Това, което ще предложа е пълнен заек. Когато започнахме да го приготвяме в къщи, нямаше много кандидати. Ама едни съжаления, едно чудо. След това вече имаше молба за това вкусно блюдо.
Ето и самата рецепта.

Пълнен заек

Продукти
1 цял заек
500 гр. кайма
3-4 глави лук
1 чаша ориз
1 чаша доматен сок
черен пипер на вкус
1-2 дафинови листа
червен леко лют пипер 1- 1 1/2 лъжици/ или 1 лъжица нелют с една малка люто чили/
чаша червено вино

Заекът се вари около час, час и половина до почти пълно омекване на месото. При варенето се слага съвсем малко мазнина, за да бъде после заека на мазнината на каймата.
Плънката от горните продукти се запържва добре, като лукът е добре или да е настърган или много наситнен. Не трябва да се усеща в каймата. Когато каймата поеме всички съставки и се постегне, се слага в коремчето на заека и не се шие.
Тавата трябва да е намазнена, зайчето се слага на едната страна, леко се намазва с мазнина, за да не залепне фолиото , с което ще го покрием. Така се пече около половин час, след което се обръща. Пече се до готовност. Малко преди да го извадим от фурната, го откриваме, за да се запече малко.
Виното на трапезата трябва да е от това, с кото е печено зайче.

A ето и за любителите на сладките неща една рецепта за дребни курабийки.


Маслени детелинки

Продукти

3 яйца
3/4 чаша олио
1 чаша захар
1 чаена лъжица амонячна сода
1-2 ванилии
брашно колкото поеме
Маслото ( може и свинска мас, дори е по -добре) и захарта се разбиват добре, прибавят се яйцата и содата, ванилията и накрая брашното.Омесва се не много твърдо тесто. От него се правят малки еднакви топченца, които се оформят като листенцата на детелина. Така готови се съединяват по 3 или 4 , като се нареждат в тава, намазнена предварително. За тичинки се слагат малки топчета, боядисани с какао.

19 януари 2009

Рецепти от мамината тетрадка


Мама беше много голяма кулинарка, но на мен ми харесваха нейните торти и сладки работи. И винаги се радвах, когато нещо не станеше "като за пред гости". Защото веднага сядахме и сладко си хапвахме. Сега тетрадката с нейни рецепти е моя най-добър съветник. И се старая да бъда като нея.
Ето три нейни рецепти.

АГНЕСИ

Продукти:
200 грама краве масло/ може 100 грама краве и 100 гр. маргарин "БЕЛЛА"/
4 яйца
200 гр. пудра захар
1 1/2 чаши брашно
1 1/2 чаши млени орехи
2 ванилия

Отделят се белтъците от жълтъците. Те се разбиват на стегнат сняг със захарта. Предварителното разбитото масло с 1-2 лъжици захар се смесва с разбитите белтъци, ванилиите и пресятото брашно. Когато се хомогенозира добре, се добавят и орехите. Пече се на 220-240 гр. до злато.
Останалите жълтъци се разбиват до мехури с 1 чаша пудра захар и на още топлия блат се излива желтъчната смес, която се разпределя равномерно.
Сладкишът се оставя 24 часа, да се втвърди жълтъкът. Реже се на малки правоъгълници или на ромбове. Въпрос на избор на домакинята.
Тази рецепта публикувам за Тони ( jackie), обещах и нещо много хубаво.

А ето и 2 рецепти, които и подари моята арменска колежка Хайди.

Сладки рулца

За тестото:
3 яйца
3 кафени чаши краве масло или маргарин
4 кафени чаши захар
1 кафена чаша кисело мляко
непълна чаена лъжичка сода за хляб

От горните продукти се омесва тесто, което се разточва на кора не по дебела от 2-3 мм. и отгоре се намазва мармалад, наръсват се канела и млени орехи.
Навива се на руло и се нарязват резени по лек диагонал, като парчетат да не са по-дебели от 2 см. Нареждат се в намазнена и набрашнена тава и се пече до розово.

Арменски соленки

125 гр. маргарин
200 гр. сирене
2 жълтъка
1/2 чаена лъжица сода бикарбонат с 1 лъжица кисело мляко
2 1/2 чаши брашно
1 бакпулвер
1/2 лъжичка ким
От горните продукти се омесва тесто, което след това се разпределя на малко топчета. Те се нареждат на намазнена тава и отгоре се натискат с една капачка от бутилка. Капачката предварително е топната в червен пипер. Пече се до розово.

За съжаление не мога да покажа снимки, но ще го направя...

15 януари 2009

Още история за моя край








Доста разказах за моя град, сега искам да ви разведа из околностите му. Толкова е красиво, с богати исторически паметници, които някои от вас вероятно са виждали.
На 43 км. от Разград се намира свещарската гробница ( свещарска, защото могилата под която е намерена гробницата, е на 3 км от с. Свещари). Разкопките са започнали през 1982 год. Пред очите на смаяните археолози се е открила много запазена гробница на гетския владетел Друмихет. Той е починал вероятно преди тя да бъде завършена, но и това, което се вижда в нея, показва величието и богатството на владетелят.
Самата гробница е съставена от дълъг коридор и три квадратни помешения: предверие, гробна камера и помещение за дарове. Стените и тавана са богато украсени.
От 1985 год. гробницата е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
На 3 км. от свещарската гробница се намира Демир баба теке. Този комплекс от постройки поначало е било гетско светилище. След това е преобразувано в християнска черква и накрая в мюсюлманско теке.
Според предположение на Карел Шкорпил, текето е било гробница на хан Омуртаг.
До седмоъгълната постройка се слиза по дълга каменна стълба, на края на която е лековития извор. До него е входа на каменната постройка на стария манастир, в който е погребан Демир баба. Гробът и ковчега са покрити с дарове на поклоници.
Има предание, че страдащи от главоболие могат да се изцелят, ако полежат върху камъните на старото тракийско светилище.
Това място се посещава както от мюсюлмани, така и от православни вярващи. Тук те оставят своите нишани за здраве. Вярват , че святата вода на аязмото ще им помогне.

11 януари 2009

Нашите художници






До сега разказах за старата история на моя град. Също и за съгражданите ми възрожденци, за съвремието на малкия Разград.

Днес ще се опитам да ви разведа из бохемския "Варош", там където е било и средището на художници, писатели, артисти. Красивите възрожденски къщи и до сега са запазили своето очарование. В малките кръчми са се събирали мъжете, на раздумка. На чаша кафе, юзче ( 100 мл.) ракия или половица вино, енфие или цигара. Сладки приказки са били явно, в компанията на приятели.

В такава обстановка са били и художниците от Разград. С времето, разбира се, са се сменили и кафенетата, но едно от тях е клуб на дейците на културата.
Най-видният художник от тук е проф. Илия Петров. Художник-живописец, общественик, ректор на художествената академия. В художествената галерия на града съм виждала негови картини, когато са били излагани. В тях с любов съм намирала любимите кътчета на детството ми.

В галерията са съхранени пълните колекции на картините на световно известните художници Драган Данаилов, Максим Цанков, Коста Петров, Георги Иванов . Това е "старото" поколение от тях.
А от по-младите са Димитър Стефанов, Иван Филчев, Здравко Батенбергски и проф. Илия Петров. Тяхните платна могат да бъдат намерени в по-малки колкекции.
Художникът Васил Карадимов има собствена галерия, която е отворена за посетители.

08 януари 2009

Съвременен Разград





От малко градче, което помня с умиление, вече няма и следа. А как ми харесваха тези безформени и кални улици, магазините с усмихнати продавачки и продавачи, пазарът около джамията. Там можеше да се намери "от птиче мляко", така се хвалеха селяните от съседните села. И вкуса на прясното краве масло, направено по един "класически начин", никога няма да намеря сега. И старата баня, която стана склад на предприятие, но никой не посегна на дървото, поникнало на покрива. И всичко онова, което сега изплува пред очите ми.
Започна през 50 години строежа на завода на живота - пеницилиновият, сега "Актавис" и "Биовет". След него, доста по-късно, на стъклозавода, а накрая машиностроителния завод и белгийския за преработка на царевица - "Амилум". За един град като Разград, това са основните източници на ръботна ръка.
През 50-те години се одържави и първия симфоничен оркестър в България, институция с традиции и богат репертоар. Тук са гостували много изтъкнати мизиканти и певци. Има и много добър смесен хор, носител на много златни медали и до днес.
И не на последно място моята гимназия, много красива и студена през зимата, сега езикова гимназия.
Моят град може да се похвали и с един от най - новите театри със страхотна акустика, където освен наши артисти, гостуват и чужди такива. До самият театър вечерно време греят светлините на цветен фонтан, до който можеш да починеш през горещите летни дни.
А тръгвайки към новия - стар хотел " Разград", трябва да минеш по плочите на ларгото и да поемеш дъх, защото започваш изкачването на многото стъпала. Вече на площадката пред него, обърнат към ларгото се "плисва" панорамата на града.
Това съвсем накратко е по-новата история на моя град, за съжаление не мога всичко да разкажа.

06 януари 2009

Моят град - продължение




Постепенно малкото селище приема преселници от по - малките селища наоколо. Първоначално в града е имало 7 джамии, безистени, баня ( която помня!) , голям хан.
През 1764 година е построена часовниковата кула, дело на тревненски майстор. Тя е действаща и до сега.
Другият символ на града е момина чешма, много красиво изработена бронзова статуя на млада жена с амфора.
Тук е и втората по големина джамия в България, която е строена през 1661 год. Сега е паметник на културата.
Първата църква в Разград е била разрушена и осквернена през 1828 год, а през 1832 е възобновена като полувкопан храм. Едва през 1860 год. е издигната новата църква.
Пишейки за миналото, не мога да не отдам заслужена почит към просветителите.
Никола Икономов, написал книгите "земледелие" , с което става родоначалник на селскостопанската книжнина в България. Той създава през 1820 год. първото класно училище в града.
А неговата съпруга Станка Николица Спасо - Еленина е първата българска поетеса и преводачка на "Прикаски за славните жени" и "Аза человекомразеца". В тях тя разглежда равноправието на жената и нейното културно просвещение.
През 1902 год. е роден Димитър Ненов, който е познат на музиковедите. Той завършва архитектура в Германия, работи като архитект, но е изумявал съвременниците си с виртуозните изпълнения на пиано. Налага се като пианист, композира и преподава в музикалната академия.

БОГОЯВЛЕНИЕ


ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!
Да сте здрави , много къметлии и весело празнуване. Наздраве!

05 януари 2009

МОЯТ ГРАД






След един малък спор, се почувствах малко в дълг спрямо моя роден град. Истината е, че няма човек, който да не обича града си. Макар и малък, Разград има много богато минало и история достойна за уважение.
На километър от Разград се намират руините на римската крепос Абритус, която е известна с това, че при битка между готи и римляни е убит римският император Деций Траян.
Върху руините на Абритус възниква ранносредновековна българска крепост, разрушена при походите на киевския княз Светослав.
Западно от Абритус през XIII-XIV век се е намирало средновековно българско селище, известно с името Хръсград (или Херазград). През 1388 год. е превзето от турците. Историята от този период е малко известна
Съвременният Разград е продължение на този град.

04 януари 2009

СЛАДКА РЕЦЕПТА


Отминаха двата големи празника, масите бяха отрупани с какво ли не. Но май все не можем да се отървем от желанието да създаваме удиволствие на нашите близки. В доста дългия ми кулинарен стаж, много неща са минали през ръцете ми, но рецептата за едно много вкусно руло, ми е свързано със спомена за моя колежка, с която ме свъзват чудесни спомени. И така я озаглавих - "РУЛО МАРИЯ"
Ето и самата рецепта:

ЗА БЛАТА:
6 яйца
6 лъжици захар с връх
6 лъжици брашно
Жълтъците с едната лъжица се разбиват само леко с вилица, а белтъците с останалата захар на твърд сняг. Захарта трябва да се насипва по много малко, за да стане по-стегнат снегът. След това белтъците се добавят към жълтъците, и се насипва и двойно пресятото брашно. Пече се на 220-240 градуса.
За сироп се приготвя 1/2 чаша вода и толкова захар плюс 1-2 лъжици ром/ ромова есенция/

ЗА ПЛЪНКАТА:
125 гр. краве масло се разбива леко, добавя се 250 гр. пудра захар и 4 жълтъка един по един, 2 лъжици какао, 1-2 ванилии. Трябва да се получи хомогенна смес, която се нанася върху напоения блат, разпределя се равномерно и отгоре се насипва 1 чаша млени орехи, които леко се притискат към плънката.
Рулото се навива много внимателно и се слага във фризер за около 10 мин, за да се стегне.

КРЕМ ЗА ГЛАЗУРА;
Останалите 4 белтъка се бият до твърд сняг с 12 равни лъжици пудра захар и се добавя 1 ванилия.
Тази глазура се разпределя равномерно върху рулото, като се съблюдава дебелината на белтъците да е навсякъде еднаква. След това с вилица се изтегля като таралеж. И отново се слага на студено, за да се достегне.

02 януари 2009

РАВНОСМЕТКА


Когато зазвънят камбаните, в часа на рождението на Христос, винаги се връщам назад в годината. И си задавам много въпроси за свършените и несвършени неща. Не съм писала плюсове и минуси, че то май минусите ще са повече. Но поне съм била честна по отношение на близки, познати и на себе си. Най-вече на себе си.
В началото на годината се присъединих към кулинарките на един сайт, където намерих не само добри рецепти, но и приятни събеседнички. И до днес е така. Когато се съберат повече хора, има и хиляди решения на проблемите. Това е ползата от моя контакт с тези прекрасни момичета и момчета.
Доста по-късно, като научих за сайта от моя добра приятелка реших да дойда и тук. И с изненада установих, че ме приехте доста радушно, въпреки забележките на някои недоволни, че не са добре посрещнати. И не само ме приехте, но намерих съмишленици, приятели и най-важното, имам възможността да изкажа своето мнение. Създадох и своя блог, за който отново ми помогнаха свежари, благодаря им от сърце.
И ако това не е една добра година за мен, значи напразно съм си мислила, че е така. Но все пак се старах доста. А тази година ще трябва да бъде година на взаимните компромиси и
прошки, защото ако не го сторим , ще посеем не зърно, а плява. А резултатът е познат.