Free clock За хубавите неща: Април 2009

30 април 2009

Старите викториански бижута от метал и камъни







Сигурна съм, че тези красиви златни и сребърни бижута ще стоплят сърцата ви. Така стана и с моето, когато ги разглеждах в самото начало. Толкова фина изработка, всеки камък или перла стои на своето място със цялото си излъчване на ненадмината красота и желание да ги докоснеш, ако не можеш да ги притежаваш. Мислено се пренасяме във времето на техните притежатели и се мъчим да разберем каква е тяхната съдба. Но те могат и пазят техните тайни, едни великолепни приятели на височайшите дами. Може би всяко едно от тях е една съдба, една голяма любов.. Може би.








Рубини, сапфири, перли умело подбрани за тези прекрасни бижута. Изработката им е изисквала много голямо търпение и златни ръце. И как няма, нали знаем от романите, че за една не добре изпълнена прищявка на богатите клиенти, бижутерите са понасяли не една обида












Знам, че всяка жена, която обича да носи обеци, ще хареса тези от снимките, защото те са запазили в себе си красотата на своето време. Това са невероятно красиви и изработени с голяма любов към скъпоценните метали и камъни.




































Не бих искала да свърша отново без романтика. Тези красиви бижута разказват една приказка, романтична и малко тъжна. Пренасят те в света на красивите спомени и със своята загадъчност ти внушават прекрасни и илюзорни съновидения, които събуждайки се изведнъж загубваш. Красотата пленява, оставя те размечтан, и едно желание да си за час поне притежателка на точно копие от тази прекрасна приказка. Пожелавам ви такава фантазия и приятно гледане





27 април 2009

Цветовете на японското слънце - продължение



Цветовете на изгряващото и залязващо слънце са отразени във виртуозната работа на майсторите на това сложно и трудоемко изкуство. Най - важното е, че то е останало и до наши дни, за да видим колко умели разказвачи на красиви приказки са те. Не може да не се замисли за това човек, когато гледа тези прекрасни съдове.





Прекрасните плетеници, обагрили сервизите за саке и за чай, чайниците за ароматния зелен чай, чашите..






Като живи са тези старци, като че ли седнали за миг да се порадват на гълъбите, сплели уморените си крака за кратка почивка. Умората им е отразена на лицата и въпреки всичко има едно спокойствие в тази мила семейна сценка, оживяла пред очите ни.












Вази, красиви орнаментни чаши, всичко това иска голямо търпение при изработването и исписването, съчетание на цветове, това е голямото изкуство на тази страна, с малко чужда за нас култура.


26 април 2009

Кулинарните ми хрумвания

Когато направя сама някоя рецепта, много и се радвам. Защото просто за момент ми хрумва идея и я осъществявам. И два дни правих ястия, които никога не съм правила или чела някъде за тях. Сега ще споделя тези две рецепти и начина им на готвене.

Вчера извадих от хладилника малко останало сварено месо от пиле. Не можех да се сетя какво точно трябва да направя. И накрая извадих 2 яйца, разбих ги с телта на пяна, сложих сол, черен пипер и половин пилешки бульон и добавих брашно до много гъста каша. След това сложих парчетата месо и ги оставих така за около 1 час. В силно загрята мазнина ги изпържих до наситено златист цвят, за да се дозапържи и месото. Видът на хапките беше невероятен, вкуса – също.

Днес също реших да направя нещо, което не съм никога правила, поне не в този вариант. Отделих на пиле плешките, бедрата, крилата и долната част на пилето. Осолих го леко. На дъното на йенска тенджера сложих съвсем малко олио, наредих жулиени стар лук (може и 3-4 стръка пресен) и върху него наредих част от парчетата месо заедно с костите. След първия ред наредих по - дребни резени картофи и отново жулиени лук.така до края, като редовете могат да бъдат според късовете месо. Най - отгоре наредих тънко нарязани жулиени на цели картофи, като всяко следващо лежи върху предното, така се получава плътна покривка на месото. Отгоре наръсих сол, черен пипер и люто къри, малко соев сос и чаша червено вино. И върху картофите наслагах парченца краве масло, на 4-5 места. На 3 места припъхнах цели скилидки чесън. Получи се нещо, което ми хареса много, подправките не доминираха, но тяхната плътност и присъствие в соса бяха осезаеми.




И докато чаках, за да не стоя без работа, направих старите вкусни корекомки, една хубава рецепта за дребни соленки. Ето я и нея.

Корекомки

крема сирене 2 пакетчета

маргарин колкото ½ от теглото на кремата

1 яйце

брашно колкото поеме до меко тесто за месене и разточване

Когато всички съставки се смесят много добре до пълна хомогенизация, се разточва кора не по дебела от ½ сантиметър. Режат се кръгове с чаша и те се сгъват на половина и след това на четвъртина. Така готовата форма се отъркалва в пясък захар ( само срязаната част) и се слага в тава, леко омаслена. Пече се до златисто.