Баба Марта иде

Когато наближи да се правят мартеници, в къщи се случва магията на цветовете. Та нали за близките ми трябва да направя най-красивите мартеници. И започва търсене на конци, паети, синци, ламе, не е за разправяне. Защото децата ми знаят, че мама ги прави красиви и с много любов и старание. А на мен това занимание ми е много, много приятно. Та нали знам, че близки и приятели ще носят този талисман за здраве и късмет.
Тази година направих доста, някои от тях са вече при мои близки от далеко, че зимата ни настъпа, навреме трябваше да ги изпратя с пожеланията си. Моя съседка също ме помоли да изработя и за нейните колежки, които всяка година си дават поръчките. Но най-капризна е на баба внучката, правя за ръка, за блуза и за къде ли не " специална" поръчка. Няма как, да ми е живо и усмихнато детето, че много ме радва.
И започва едно низане, едни възли, работа доста пипнива, ама нали съм мераклия, правя го с усмивка. Да се усмихне и баба Марта, че да прогони този студ.

Когато сплитам конците и слагам мънистите, мисълта ми и наричанията са при моите близки и приятели, да са бели и червени. И много късметлии.

А това е мартеницата, направена специално за моя дом - Пижо и Пенда. Класическата мартеница, с наричане да сме здрави.