НАШИТЕ КАПАНЦИ-МАЛКО ИСТОРИЯ

На 6 километра от Разград, по пътя за Русе, се намира село Гецово. Едно китно село, което има своята древна история. В неговата околност има следи от тракийски и славянски селища. Основните родове за се заселили в селото през втората половина XVIIIвек, като преселниците са от съседните Осенец, Дряново и Садина. Има предположения, че една част са и от село Доброво, което е изчезнало.
До 1894 год. селото носи името Хасанлар, а до 1944 год-Борисово.
Всеизвестно е, че жените в Гецово правят най-хубавото кисело мляко. На панаира на киселото мляко те го изнасят напълнено в пръстени съдове, малки котлета. И след като се насладите на вкусното мляко, съда остава за спомен от приятния миг на наслада.
Това в кратце е историята на малкото Гецово. А ето и историческата справка за етноса, бита и хората в общността. И малко снимки, които да ви покажат една частица от богатия снимков материал.

Легендите и преданията от Лудогорието посочват местното капанско население катo потомци на прабългарите. Първите писмени исторически сведения за старите капански поселения датират от XV век и се съдържат в данъчни документи, а капанец за първи път е споменато в данъчен регистър от XVII век от село Равно, Разградско. В наши дни капанците живеят на територията на около 16-17 села в Разградска, Русенска и Търговищка област, като най-компактната група е в Разградския регион. Капанците (с ударение на първото "а") са етнографска група българи (като например шопи, македонци, торлаци, балканджии и т.н.). Те са по-голямата част от населението на редица градове и села, например Топчии, Попово, Садина, Гецово, Опака, като за "крепост" на съхранените им традиции се счита Садина, където има действащ музей, свързан с облеклото, обичаите и бита на капанците.Битът на капанците се определя от основния им поминък - скотовъдство и земеделие. Векове наред те ревниво се опират на традициите, които спазват и днес, а гостоприемството, техният темперамент и склонността им към веселие и песен очароват всеки. Истинско преживяване ще бъде посещението на възстановения етнографски център в село Побит камък, община Разград, който отвори врати, благодарение на финансовата подкрепа на швейцарското правителство. Възстановените къщи са автентични, а архитектурата им е повлияна от балканската къща наложена тук от преселници балканджии. Местните жители с удоволствие и гордост участват във възстановките на тукашните обичаи. Посетителите се запознават с някогашния селски бит чрез отделните експозиции. Майсторите посрещат гости с акациева ракия, изварена по стара технология. Във възстановената ковачница са изложени всички инструменти и материали, с които някогашните майстори са си служили. Тук може да се научи най-старият начин за изплитане на рогозки, да се видят тъкачни станове от 1820 - 1840 г., на които се изработват черги и тъкани.