Free clock За хубавите неща: НАШИТЕ КАПАНЦИ-МАЛКО ИСТОРИЯ

17 февруари 2009

НАШИТЕ КАПАНЦИ-МАЛКО ИСТОРИЯ





На 6 километра от Разград, по пътя за Русе, се намира село Гецово. Едно китно село, което има своята древна история. В неговата околност има следи от тракийски и славянски селища. Основните родове за се заселили в селото през втората половина XVIIIвек, като преселниците са от съседните Осенец, Дряново и Садина. Има предположения, че една част са и от село Доброво, което е изчезнало.
До 1894 год. селото носи името Хасанлар, а до 1944 год-Борисово.
Всеизвестно е, че жените в Гецово правят най-хубавото кисело мляко. На панаира на киселото мляко те го изнасят напълнено в пръстени съдове, малки котлета. И след като се насладите на вкусното мляко, съда остава за спомен от приятния миг на наслада.
Това в кратце е историята на малкото Гецово. А ето и историческата справка за етноса, бита и хората в общността. И малко снимки, които да ви покажат една частица от богатия снимков материал.

Легендите и преданията от Лудогорието посочват местното капанско население катo потомци на прабългарите. Първите писмени исторически сведения за старите капански поселения датират от XV век и се съдържат в данъчни документи, а капанец за първи път е споменато в данъчен регистър от XVII век от село Равно, Разградско. В наши дни капанците живеят на територията на около 16-17 села в Разградска, Русенска и Търговищка област, като най-компактната група е в Разградския регион. Капанците (с ударение на първото "а") са етнографска група българи (като например шопи, македонци, торлаци, балканджии и т.н.). Те са по-голямата част от населението на редица градове и села, например Топчии, Попово, Садина, Гецово, Опака, като за "крепост" на съхранените им традиции се счита Садина, където има действащ музей, свързан с облеклото, обичаите и бита на капанците.Битът на капанците се определя от основния им поминък - скотовъдство и земеделие. Векове наред те ревниво се опират на традициите, които спазват и днес, а гостоприемството, техният темперамент и склонността им към веселие и песен очароват всеки. Истинско преживяване ще бъде посещението на възстановения етнографски център в село Побит камък, община Разград, който отвори врати, благодарение на финансовата подкрепа на швейцарското правителство. Възстановените къщи са автентични, а архитектурата им е повлияна от балканската къща наложена тук от преселници балканджии. Местните жители с удоволствие и гордост участват във възстановките на тукашните обичаи. Посетителите се запознават с някогашния селски бит чрез отделните експозиции. Майсторите посрещат гости с акациева ракия, изварена по стара технология. Във възстановената ковачница са изложени всички инструменти и материали, с които някогашните майстори са си служили. Тук може да се научи най-старият начин за изплитане на рогозки, да се видят тъкачни станове от 1820 - 1840 г., на които се изработват черги и тъкани.

2 коментара:

margarita_rv каза...

Здравейте,Вера!
От 35г имам приятели в този край. Само,че бяха в с.Осенец,сега се преселиха в Разград. Четох със затаен дъх статията,спомнях си детството, как играехме на поляна край пътя за Русе в Осенец, колко мили хора имаше там. Стана ми много мило и много тъжно. Преди 2години се върнах по тези места, заедно със спомените си. Хората се бяха променили, нищо от спомените не се потвърди. Но ти БЛАГОДАРЯ, че ме във върна времето.Маргарита

veracooper каза...

Маргарита, всичко тук много се промени, само останаха тези безмълвни предмети на история и род. Вярно е, че нашето детство беше безглижно и мило, и как няма да е така. По улиците с филиите, до късно на пейките и едни кръшни смехове, къщите трепереха. Сега вече можем да кажем, ч нашето детство не може да се сравни с това на децата и внуците ни, те имат други цели.
И как искам само за ден да изживея онези мигове на радост от приятелите и събитията. НЕ БИ!