Мюзик айдъл и моите впечатления

Музикален идол - впечатления

Започна вече новия сезон за намиране на най - музикален кандидат. Следя това шоу от самото начало, от първото издание. И всяко едно е съвсем различно от предното по характер, жури, участници и взаимоотношения. И отношение на журито към участниците.
Тази година обърнах по - голямо внимание на журито, защото мисля,че има какво да се види и чуе. Не знам защо, но таковa лошо отношение към участниците не съм очаквала, не и тази година. Но не би. Във Варна, Бургас и Пловдив се включиха и имена, познати на всички ни. Грозен беше скандала между Мария и Соня Васи. Никой не попречи на тази грозна сцена, дори и твърде „критичния” Фънки. Но иначе той доста дебелашки се подиграва на участниците, за техните певчески качества и външен вид. Такова беше поведенията му и на всички останали кастинги и в другите градове. Може би само Аргиров се опита да предотврати големия скандал в Плoвдив.

В Скопие беше съвсем различно. Там , като член на комисията, беше известен македонски композитор и педагог. Ако някой сбъркаше, очите му „угасваха”, даваше съвети, препоръки. А добрите изпълнения караха очите му да светят с такава светлина. Радост и гордост излъчваше лицето му. И разбрах какво трябва да е едно добро жури, готово да помогне и да съветва.Без намек за каквото и да е било. А Фънки, Дони и Мария бяха тихи и кротки, една дума на недоволство не се чу. Не че там нямаше лошо изпяти песни, но всичко мина като по вода. Замислих се защо и тук не се държат те така с нашите участници и въпрос на какво е? Защото може да си много известен, но трябва да поддържаш името и авторитета си. Наистина има доста изпълнения, които разсмиват до сълзи, но това не значи, че можеш да обидиш човек така, че да го разплачеш и да си тръгне гневен от иначе добре замисленото шоу. Гледала съм немското и американското, никога не съм виждала такива грозни картинки.

Остава София, още един кастинг, ще видим ли нещо подобно пак? Е, и в София комисията надмина всички очаквания. Някой от нещо го е гнус, иска да си затвори очите да не вижда, пада голям смях , комисията се тресе. Участниците пеят ли, пеят и защо ли? Защото няма един свестен човек да извика на висок глас, че не се прави така, никой не отива на такова място за подигравка. А и доста млади хора искат да се изявят, непреценявайки своите възможности. Зер, сега можеш да станеш известен само ако пееш или си манекен/ка. Това е „болестта” на нашето време и не децата само са виновни. Общото чувство на безотговорност е плъзнало като октопод в душите и как ли би могло да излезе? Не знам, труден въпрос и още по – труден отговор.

А кой ще стане музикален идол, дано тази година да е човек, който пее добре и да създава удоволствие и наслада от това. Не само известност. Защото известността е временно понятие.