Детството ми премина в купонна система и тогава нямаше никакви играчки. Помня моето плъстено мече, дървената ми количка, която получих за Нова година. Без да искам, видях как татко скришно боядисва и сглобява още 20 такива. За всички деца на колегите си.
И доста по – късно, когато бях вече доста голяма, ми купиха спяща кукла. Как и се радвах, стоеше на място, което бях и определила и само я гледах. Радостта на закъснялото ми детство.
Когато подготвях материала за дантелите, попаднах на ръчно изработени детски порцеланови кукли. И пак се пренесох в годините на моето детство. Толкова красота, изящество и радост изпитах, сякаш отново съм дете.
Надявам се, че тези красиви кукли ще доставят радост и на вас, ще се откъснете за малко от своето ежедневие и ще станете децата, които искате да бъдете.
Пожелавам ви приятно прекарване в света на децата!
Публикации
7 коментара:
Колко странно,наистина ние много често изпитваме еднакви чувства. Гледайки куклите и аз си спомних моята първа кукла. Когато майка ми се сети за нея още мърмори, че вместо баща ми да и купи за тези пари обувки,купил кукла. Това Миме, беше стояло 20години и я показвах на дъщеря ми. Но после се изнесохме от майка ми и след нас тя я е изхвърлила. Но пък сега две от куклите на моята дъщеря бяха любимите бебета на моята внучка. Въпреки, че си е играла с тях, бяха много добре запазени. Момченце и момиченце бяха,но тяхната съдба не смея да я напиша.
О, Марги, моята кукла беше нопокътната до раждането на големия ми син. След това вече влезе в ръцете на палавника и всичко беше изследвано как е направено. Същата съдба имаше и швейцарския ми часовник, който изкара геройски растежа на всички зъби. Да ми са живи и здрави децата, другото е суета.
Много са красиви!
Изящно произведение на изкуството!
Поздравления и усмивки, Вера!
Поисках да съм отново дете, когато ги видях за пръв път, но аз съм виждала умалено копие в едно близко семейство. Куклата беше останала от бабата на моята позната. И аз съм и се радвала много. Наистина са невероятно изработени и красиви.
Честити сте,вие,че сте имали истински кукли.Израснах на село,което си е много хубаво,но моите кукли бяха ръчна изработка на прабаба ми Димка от кочан на царевица,на който се прави глава от парцали и нарисувано с химически молив лице.Когато бях малко по-голяма вече си ги правех сама....
dimka53, в градовете е друго наистина, но и моята играчка беше от плъст (нещо като кече) и сигурно заради това ми го даваха само за снимка и да му се радвам, когато съм болна. Вярно е, че моите родители имаха възможности, но никога не ми разрешаваха прекалени волности на желанията. А и бях едно много кротко дете. И послушно. Прекалено послушно.
Здравейте! Моля, разгледайте и моите кукли на:/www.flandria-antique.com/
Публикуване на коментар