Често, сгушена в прегръдките му, слушах унесена за тези красиви места. Когато разказваше за Хеопсовата пирамида, всичко ми изглеждаше толкова невероятно. Гледах снимките, колосите пред входа и не можех да си представя величието им и тяхната тайна. Татко ми казваш , че е много красиво, но все пак аз исках да видя тези чудеса, не само на снимка. И най - много се удивлявах на това, че той се е изкачил донякъде на голямата пирамида и там е написал: ,,физкултурно дружество Юнак – Разград”. И сам казваше,, как така съм направил тази грешка, не е трябвало”, но пак се засмиваше на младежката си постъпка.
http://estet.log.bg/article.php?article_id=20475&page=2#last_com
Това е блога, от който съм копирала 2 снимки, които публикувам в моята публикация. За съжаление , снимките от албума на баща ми са в сина ми и не мога да използвам. Благодаря за тази красота на горния блог, посете го, ще ви хареса.
Другото, което много ме вълнуваше, бяха разказите му за Божи гроб, намирах ги като нещо много магнетично и потайно. Както е и в действителност. Според неговите думи, до мястото в пещерата се слизало по едно тясно каменно стълбище, на което стъпалата били доста изтрити от краката на поклониците, които влизат там. А стените имали форма на рамене, тъй като залитайки за равновесие, хората се опирали и така оставяли отпечатъци на едната или другата страна. Било доста страшно, защото тогава пещерата не е била осветена и слизайки, се надявал да не се случи нищо лошо. А камъка, който целували поклониците, бил издълбан от хилядите устни. Това ми разказваше татко и колкото пъти да го слушах, все ми беше интересно. Излизайки навън, получил документ, че е хаджия. Но най-ценното за нашия дом беше един кръст, много красив и украсен по края с дантела. Беше изработен от седеф, впоследствие изчезна от къщи и не знам къде е сега. Имаше и една книжка с молитви и малко осветено клонче от маслината, която се е намирала до входа на пещерата. Тя имаше целебни свойства и тъй като много боледувах като дете, тази реликва винаги стоеше под възглавницата ми. И моите родители знаеха, че това чудо помага. Но тази книжка не видях след смъртта на майка ми.
Сега, затваряйки очи, възстановявам разказите на баща ми, който държеше да зная и помня тези неща, които аз предадох на своите деца.
1 коментар:
Публикуване на коментар