Free clock За хубавите неща: Малките пърхащи топчици

22 май 2009

Малките пърхащи топчици



Най - малките представители на орнитологията са колибрите. Тези мънички пернати могат да бъдат наблюдавани в северна и южна Америка, Великобритания и в горите на Амазионка. Те имат различни големини, като се започне от малкото 1.8 гр. - пчелното колибри и се стигне до гигантското, което е с размерите на врабче. Общият брой на видовете колибри е около 320.








Когато пият нектара от цветята, те не кацат, пърхат с крилцата си, като за една секунда правят около 50 - 80 маха. Крилата им са къси, но когато застиват, поемайки нектара с дългата си човка, те описват удължени осморки и тогава може да се види цялото великолепие на това малко същество.. Тази интензивна работа на крилете се дължи на тяхното силно сърце, което заема почти цялото им тяло. Движат се с много голяма скорост, почти 80 км, затова докато го видят на един цвят, след миг то се премества на друг. Някои от видовете се хранят и с дребни насекоми. Гледала съм филми за тях, когато липсва храна, в градините на къщите има хранилки с нектар.

Нощем колибрито изпада в летаргия, неговата температура пада до 15 градуса. В летаргия изпада и когато не може да намери храна. Потребността му от хранене е много висока, за един ден то трябва да поеме храна, равна два пъти на теглото му.






Някои го наричат „малка звезда”, златен факел, името е заслужено. Багрите на оперението му е различно. При женските е едноцветно, а мъжките си съперничат по красота. Виждат се всички цветове на дъгата.





Постарала съм се да намеря снимки на тези прекрасни създания на майката природа, красиви, загадъчни и миниатюрни.






Виждала съм много картини с тези очарователни малки същества, толкова красиви и нарисувани с много любов от тяхните приятели - хората.








1 коментар:

choleova каза...

Колибрито е една от скъпоценностите в Храма на природата.

ЛЕСЪТ МЪЛЧИ
Като молитва в стихнал час вечерен,
въздиша всеки лист.
А тишината с топъл звън отмерен,
от повея лек едва звучи.
Лесът мълчи, лесът се моли.
Лесът внимава с кротките си листи
в далечни гласове.
За съзерцания възвишено-лъчисти
и въздухът дори зове.
Цари покой, огрян в лъчи.
Лесът мълчи, лесът се моли.
С покой невнятно-тих и странен
лесът е напоен.
Сред клоните и полъхът уханен
заглъхва нежно-притаен.
Поспри и чуй! Залян в лъчи,
лесът мълчи, лесът се моли...

Благодаря за старанието, желанието и търпението да подредите и реализирате тази чувствена и живото-изразителна публикация, чрез която ни представяте интересна информация касаеща "бижуто Колибри".