На една екскурзия извън България видях в един магазин красиво изработени премети и украшения от кристал. Бяха толкова фини, толкова различни и ме накараха дълго да остана пред щанда. А когато бях дете, често ходехме на гости на приятелско семейство на родителите ми. Там, в шкафа за посуда бяха наредени стъклена газена лампа и няколко кошници и вази от кристал . Някои бяха празни, за яйцата по Великден. Другите, с красиви цветя по тях и в тях. Понеже в къщи нямахме такива, ама точно такива, аз гледах с нескрита завист. Детската завист, която разсмива възрастните.
И когато получих този красив подарък по мейла си, много се зарадвах, тъй като все още ме държи оная детска мечта да видя всички красиви стъклени и кристални украшения на нашите домове. Някой ще каже, че това е кич. Не, не е, защото истинската красота е винаги актуална, а и доста скъпа. Каквито бяха и онези красоти в чуждата държава.
1 коментар:
Публикуване на коментар