Панаир на млякото в Разград

За осми пореден път се проведе панаира на киселото мляко, народните традиции и художествените занаяти. Въпреки високите температури, които за Разград са едни от най - високите в България, подготовката и откриването бяха на ниво. Ден преди откриването, на площада беше монтиран най - високия стол, изработен от тукашен майстор, който ще се опита да кандидатства за рекордите на Гинес. А столът е впечатляващ, въпреки големината му, петима мъже се пребориха с неговата тежест и го изложиха, за да може да бъде видян от посетителите на тридневните празници. Около него бяха наредени шатрите на майсторите на народните занаяти. И тези на красиво облечените жени, предлагащи кисело мляко за дегустация. Други демонстрираха неговата гъстота, обръщайки го с дъното нагоре. Всъщност в капанските села жените са майсторки на киселото мляко, толкова е гъсто, с нож да го режеш. Но какво е един панаир без живата си реклама?

И едно украшение, типично за капанската носия, сега вече модернизирано, но незагубило красотата и предназначението си. Това горе е за ръката, но подобни се изработват за главата, като украса. Цветовете са много ярки и изработката е дело на сръчните ръце на капанките.

Вечерите бяха за отмора на всички от голямата жега, на ларгото монтираха голяма сцена, където се надпреварваха за аплодисментите на публиката участници от Египет, Мексико, Бразилия, Мартиника, Аржентина, Унгария и побратимените градове Орел в Русия и Авджилар в Турция.

Съставите, дефилирайки по улиците на града, създадоха много красива гледка с пъстрите си облекла, ведри лица и от време на време с ритмите на техните страни. Като че ли за миг забравяхме горещината, а и близкия фонтан като че ли напомняше за прохладата на водата. Не едно дете видях с потопени крака за разхлада.

Близо до сцената, гостите бяха готови да се усмихнат и позират на всеки.Дечица тичаха за автографи, стояха и гледаха красивите танцьори, които за кратко почиваха и отново на сцената. Имаше толкова много и красиви танци, това което ме впечатли бяха тангата на аржентинските гости и грациозно изпълнените танци на състава от Авджилар. И , разбира се, съставите на капанския ансамбъл и детския на Р.Занев. Не мина и без награждаване, мис панаир и полагащата се заря. Като че ли никой не искаше да си тръгва за дома, толкова беше хубаво. Довиждане до догодина.