Free clock За хубавите неща: Юли 2009

29 юли 2009

Вкусна екзотика


Наред с известните екзотични плодове, които вече са и в нашите магазини, има още много други, които можем да видим в интернет. По - рядко срещаните като манго, рамбутан, пумело вече дори влизат в състава на рецептите на съвременните домакини. Все пак трябва да се знаят някои особености, като за Акее например. У нас вносът е забранен, тъй като месото на плода е токсично преди да узрее. Този плод се използва в карибската кухня, тъй като е доста месест и на шега го наричат "зеленчуков мозък". Приготвя се риба треска с Акее, вероятно е вкусно, който е опитвал, може да похвали кулинарите.

Kokona, снимката долу, има едри ядивни плодове, отглежда се и в домашни условия. Цветът на плода варира от жълт до червен, в зависимост от вида.






Една така поднесена фруктиера вероятно е удоволствие за почиващите, а коктейлите от тях - повече от разхлада.




А това е Inga, има пълнеж от семена и месото на плода, формата като на питомните рошкови.





Гуанабана



Пепино



Нарангила, леко кисел плод, от който се правят конфитюри и сладка, има леко карамелен привкус.

Acerolla, наречена дива череша е богата на витамин "С", много повече от ябълката и портокала, затова се използва за направа на сокове.




Плодове, екзотични и интересни, с не много богата информация, само това, което намерих във Wikipedia.

27 юли 2009

Панаир на млякото в Разград


За осми пореден път се проведе панаира на киселото мляко, народните традиции и художествените занаяти. Въпреки високите температури, които за Разград са едни от най - високите в България, подготовката и откриването бяха на ниво. Ден преди откриването, на площада беше монтиран най - високия стол, изработен от тукашен майстор, който ще се опита да кандидатства за рекордите на Гинес. А столът е впечатляващ, въпреки големината му, петима мъже се пребориха с неговата тежест и го изложиха, за да може да бъде видян от посетителите на тридневните празници. Около него бяха наредени шатрите на майсторите на народните занаяти. И тези на красиво облечените жени, предлагащи кисело мляко за дегустация. Други демонстрираха неговата гъстота, обръщайки го с дъното нагоре. Всъщност в капанските села жените са майсторки на киселото мляко, толкова е гъсто, с нож да го режеш. Но какво е един панаир без живата си реклама?







И едно украшение, типично за капанската носия, сега вече модернизирано, но незагубило красотата и предназначението си. Това горе е за ръката, но подобни се изработват за главата, като украса. Цветовете са много ярки и изработката е дело на сръчните ръце на капанките.






Вечерите бяха за отмора на всички от голямата жега, на ларгото монтираха голяма сцена, където се надпреварваха за аплодисментите на публиката участници от Египет, Мексико, Бразилия, Мартиника, Аржентина, Унгария и побратимените градове Орел в Русия и Авджилар в Турция.




Съставите, дефилирайки по улиците на града, създадоха много красива гледка с пъстрите си облекла, ведри лица и от време на време с ритмите на техните страни. Като че ли за миг забравяхме горещината, а и близкия фонтан като че ли напомняше за прохладата на водата. Не едно дете видях с потопени крака за разхлада.






Близо до сцената, гостите бяха готови да се усмихнат и позират на всеки.Дечица тичаха за автографи, стояха и гледаха красивите танцьори, които за кратко почиваха и отново на сцената. Имаше толкова много и красиви танци, това което ме впечатли бяха тангата на аржентинските гости и грациозно изпълнените танци на състава от Авджилар. И , разбира се, съставите на капанския ансамбъл и детския на Р.Занев. Не мина и без награждаване, мис панаир и полагащата се заря. Като че ли никой не искаше да си тръгва за дома, толкова беше хубаво. Довиждане до догодина.




23 юли 2009

Величествени, горди и.. студени


Крепостта на нашата история, любимо място за всеки българин.



От екскурзиите, на които съм ходила, имам спомени от всички замъци и дворци, които съм посетила. Та нали в програмите влизат точно те, с всичките подробности около тяхната история. Освен възхищението от красотата, която минава пред очите ни, на мен обикновено ми ставаше и доста хладно. И как няма, като те са направени от камък, за да запазят сигурността на богатите им притежатели. Това ме накара да намеря снимки на такива красиви замъци, като съобразих да са от местата, където съм била или бих искала да съм. Мечти, мечти..













Не мога да определя кой от всички е най - красив, защото всеки един е прекрасен по своему. И все пак тези обградените от вода са като мечтан сън. Очакваш веднага да се случи нещото, с което приказката да започне. И да няма край.








Синая, Петерхоф или дворците на българските владетели като че ли са по - топли, Може би защото камъка вече не е основен елемент в строежа им. Освен да допълни с красотата си великолепните паркове.