Твърде късно получих като подарък от родителите си кукла. Бях вече голямо момиче и не очакваха да играя с нея. Тя беше много красива, руса, спеше, плачеше, беше облечена в много красива рокля. Сложих я на леглото си като "моята" вещ и само аз я пипах. Завърших гимназия, следвах, куклата ме чакаше на леглото ми. Дойде и времето да стана майка, бебето порасна и един прекрасен ден, моята красива играчка попадна в ръцете на сина ми. Смееше се съпруга ми, че краят и се вижа, но не вярвах. Нали беше "моята" кукла, но прогнозата му се изпълни. Един ден с разочарование установихме, че косата е само на част от главата, очите бяха извадени, дрехите на купчинка да малкия палавник. И той с цяло гърло се смееше ли смееше. Смееше се и баща ми, главния виновник за тази участ на любимката ми. И до ден днешен, когато видя красиви кукли, споменът за моята винаги се връща, разочарованието ми от тъжния и край също.
09 май 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
11 коментара:
Красиви са! Дечицата могат да се научат от тях на изящество, на вкус на обличане и... да ги пазят, защото ако не се отнасят внимателно към тях, те ще се развалят и няма вече да са красиви!
Браво, Вера!
Повечето са отвратителни, но има 1-2 нелоши.
Подбирала съм тези, които заслужават да бъдат видяни, Тони. А играчките винаги трябва да се пазят, нещо което нашите деца не са свикнали да разбират.
Бла, когато нещо не харесвам, не си правя труда да го гледам..Защо не постъпиш по този начин, че после ще пада смях до припадък.
Щото, миличка, не съм ясновидец. Макар че като се има предвид съдържанието и естеството на блога ти, някак е логично, ама все пак... Пък и казах, че няколко ста'ат, така че не прави забележки, от които действително някой би паднал от смях (до припадък).
PS Може би няма да е лошо да уточниш при какви обстоятелства триеш коментарите - ако са нецензурни, или ако просто не ти изнася, че противоречат на сложния ти и объркан свят. За да знам, щото мисля да минавам честичко.
Пиши си, пиши..
Щото, момчето ми, първо изисквам прилично поведение.
Не съм хлапе , за каквато ме смяташ, не ми е приятно твоето отношение и не съм миличка на теб, или на някой , който влиза в блога ми. А света не ми е объркан, и никога не е бил.
Сиа, момченце, се изнеси и никога повече не се отбивай, не ме интересува твоето мнение. Нали разбра?
Е последно да пиша или да не се отбивам? :D А ти не се връзвай толкова лесно на тролове като мен, че им вероятност не само аз те помисля за хлапе.
Виж, Блу. Аз най-вероятно съм по-голяма и от твоята майка, затова искам уважение и респект към възрастта ми. А ти вероятно си видял само публикациите ми за цветята и куклите, в което няма нито носталгия, нито глупости. И няма да престана да пиша и ако ще влизаш тук, ще изисквам твоето етично поведение и коментари.
Първият коментар изрих без да искам, но няма разлика в изказа. Повече няма да се занимавам с това, а ти си реши как да постъпиш.
Името ти, Бла, съм сгрешила, заради бързината на писане, досадна грешка. Извини ме.
Извинена си. :)
Публикуване на коментар