Много често казваме „сложих си маската” или „сложи си маската”. Така се скриваме или измъкваме от проблемите без последствия. Или прикриваме болка, разочароване, страдание, любов или така недолюбвания фалш. Каквато и да е причината, маската е удобно средство за това. А колко интриги, са се зараждали зад тях, колко тайни замисли за убийства, колко внезапно поруменели страни от неочаквано признание. Историите на маските пазят тези уличаващи следи на любов, омраза, ненавист..
За маскените балове на градското читалище, моите родители ме молеха да направя по едно домино на двамата. Стараех се много, татко ми чертаеше картона, всичко останало беше мое виждане на този „ сериозен” ангажимент. Ползвах черен плат, пайети, лъскави конци и всичко, което можеше да впечатли едно дете. Но ставаха красиви, помня, че веднъж ми донесоха торта като награда за спечелено 1 място на конкурса за най – красиво домино.
Маските, които показвам, са толкова фина изработка, толкова труд е положен. Възхищавам се на работата на майсторите на тези красиви бижута на тайните.
Публикации
3 коментара:
красиво ! ... и разочарованията и тайните са с красотата си...:)
Точно така, аз съм разсъждавала на тази тема. Това особено важи за сегашно време, когато коварството, ненавистта са доста завоалирани. И са скрити зад ледени фасади, не може да се проникне зад тях, ако...не погледнеш очите. Те никога не лъжат
И очите понякога са измамни и остават скрити. Има едно друго място, което може би е най-нескритото - душата в нея обаче се наднича най-трудно и е най-рисковано човек да дръзне да го стори, защото тя е място неприкосновено.
Публикуване на коментар