Дойде ли вече пролетта?

Много дългата и досадна зима май вече си замина. Толкова много ни досади тя с нейната ледена прегръдка. Все се надявахме, дойде ли Март и ще си отдъхнем. Но не би.
За мен тя беше много, много дълга. Направих мартенички, празниците бях ден след ден. От хубави по - хубави. А тая зима все ни нападаше. Така попари нашето очакване за топлата и красива пролет. Минзухарите в градината не бяха в обичайния си вид, целите затрупани, едва се виждаха. Наложи се да ги откъсна, иначе са ми красиви там, където си растат.

Оплетох си красив шал, който бях замислила да прибера в гардероба след първата му топла прегръдка. Но си го носих почти до преди 2 - 3 дни. Бледа снимка на модела показвам, но това е качеството на снимка, направена през тъмните дни.

Сега вече очакваме най - хубавия пролетен християнски празник - Великден, подготвяйки се отрано за него. Плануваме какво точно трябва да направим, за да се чувстваме добре и да празнуваме по най - добрия начин. И в същото време да не усетим умората от домакинската работа. Въпреки че това е приятна умора.

Ще боядисаме яйцата, на Цветница ще се приберем в домовете си с клонките върба, добрите амулети на домовете ни.

Ще изпратим картички, по пощата и виртуални, на близки и приятели с пожелания за здраве, щастие, късмет и успехи.

И ще празнуваме Великден с възгласа "Христос възкресе", за да чуем "Во истина възкресе". Като всеки голям празник и този ни дава надежди за една добра година. За осъществяване на нашите желания да е по - добра, по - лека, по - здрава..

Няма я майка..

Няма я моята майка вече толкова много години. Нямам на кого да подаря с благодарност любимото и цвете - розата. А тя ме научи да бъда добър човек, да помогам винаги, да уважавам достоинството на другите. Не че това ми помогна кой знае колко много. Помня уроците ти, майко, спазвам всичко това и знам, че ти си винаги някъде около мен. Виждаш усилията ми и ме подкрепяш. Прекланям се пред твоята памет, майко, обичам те.
Със стихотворението, което намерих в един литературен форум, искам да поздравя всички съпруги, майки, сестри и приятелки. Нека всеки ден те празнуват, това сега е толкова необходимо..

Една жена ще дойде. Ще разтреби,
нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи.

Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.

Завинаги при тебе ще остане,
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели пияни
без укор ще посреща, мълчешком.

И твоите посоки многобройни
свободно ще събира във една.
Ще бъде с тебе в дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.

Тя другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат: "Откъде
може да я намериш ти такава?"
Ще казваш: "Тя самичка си дойде..."

Петър Анастасов

На 3 март..

Честит празник, приятели!

Свободата е трудно защитима, свързана с много жертви. Нека никога не забравяме това..