За хубавите неща: традиция

Пуснах си една страхотна публикация за настъпващия празник, но за съжаление се загуби. Така и не разбрах точно какво стана, но нищо не е загубено, нали. Това е само една информация, която мога да възстановя по друг начин, достоен за упорит човек. Какъвто съм.

Ето една легенда за мартеницата:

Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.
Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба го вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели, побягнали
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край го завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

В стари времена мартеницата е имала силата на амулет, изработен от бял и червен конец. Баба Марта се описва като стара жена с червени сукман, забрадка и чорапи.
Мартениците,както пише в старите писания, се носели от момите от ляво, невестите от дясно, ергените с разчепкан край, а зрелите мъже конците изрязани до възела. Носели ги докато видят щъркел или лястовица. След това в различните краища на България има различни обичаи. Някъде ги закачат на плодно дърво, да има много плод. Другаде ги нареждали под камък и след 9 дни гадаели , вдигайки го. Ако има мравки или някакви буболечки, на берекет е. А другаде ги хвърлят във водата, че по вода да им върви. Както и да се носи и съхранява, вярва се, че мартеницата е силен магически амулет.
А на празник като на празник.
Не съм забравила, че трябва и добро настроение с хубавата храна . Ето една прекрасна рецепта:

1 кг. червено еленско филе
1/2 кг бяла тетевенска сланина
Нарязват се на тънки парчета, после се отварят 2 бутилки вино-бяло и червено.На масата се слага и бяло саламурено сирене посолено с червен пипер и когато ви дойдат гости, става толкова весело, че вече можете да кажете колко е хубаво да се празнува. Но....се сетете за детското стихотворение, като вариант за възрастни :

Баба Марта бързала,
кънките завързала....
и ето ви ви бяло и червено настроение.

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
ВЕСЕЛ ПРАЗНИК И БЪДЕТЕ ЗДРАВИ, ЩАСТЛИВИ И КЪСМЕТЛИИ.

Когато наближи да се правят мартеници, в къщи се случва магията на цветовете. Та нали за близките ми трябва да направя най-красивите мартеници. И започва търсене на конци, паети, синци, ламе, не е за разправяне. Защото децата ми знаят, че мама ги прави красиви и с много любов и старание. А на мен това занимание ми е много, много приятно. Та нали знам, че близки и приятели ще носят този талисман за здраве и късмет.
Тази година направих доста, някои от тях са вече при мои близки от далеко, че зимата ни настъпа, навреме трябваше да ги изпратя с пожеланията си. Моя съседка също ме помоли да изработя и за нейните колежки, които всяка година си дават поръчките. Но най-капризна е на баба внучката, правя за ръка, за блуза и за къде ли не " специална" поръчка. Няма как, да ми е живо и усмихнато детето, че много ме радва.
И започва едно низане, едни възли, работа доста пипнива, ама нали съм мераклия, правя го с усмивка. Да се усмихне и баба Марта, че да прогони този студ.