Грешка при пускане на последната ми публикация не ми даде възможност да разкажа за панаира на киселото мляко. Три дни и вечери улиците и сцената на площада грееха от усмивките на младите танцьори. Те нямаха умора, но мен ме впечатлиха най-много тези от Мексико. Под звуците на тяхната специфична музика те играха жречески обредни танци. Леко докосване до дълбоката същност и мистика, това почувствах...
Колкото до лятото, жежко, тежко, но улисана в домакинската суетня, не разбрах как се изниза. Но най-хубавото беше гостуването при малкия ми внук Ники във Варна. Посрещнаха ме големи черни очи, широка усмивка и протегнати ръчички. Какво друго и трябва на една баба. Игра, разходка, първа дума - баба, първи стъпки с проходилката... това бе подарък за мен. За съжаление не мога да сложа снимки, но след няколко дни ще го сторя. Снимките са сложени на стената ми във Фейсбук.
Публикации
