

Какво е един дом без онези дребни предмети, които допринасят допълнителна красота и очарование със своите проблясъци и форми. Това са вазите за цветя, малките пластики, лампионите с тяхната приглушена светлина. Или онези "помпозни" абажури и лампиони от "онова" старо време. Имам познати, които от всяка екскурзия или пътуване по работа донасят и своите спомени под формата на красиви статуетки или пана. От метал, дърво или стъкло, всички те са много красиви и ми "разказват" за своите създатели. А и те карат да се връщаш мислено пак там, където си бил. С надеждата, че отново можеш да се върнеш.





Вазите са толкова добре изработени, че дори не е необходима винаги да има цветя в тях. Или ако има, цветето не трябва да доминира над тяхната красота, нали те самите греят с цветовете на дъгата.


Тези цветни стъклени полилеи и настолни лампи вече част от доста домове, независимо че изискват един голям хол или всекидневна. Но такива имаше в старите къщи, където все още могат да се видят такива. Моят дом е с подобни, като тези от долните снимки. Останаха ми като наследство от бащината ми къща. Характерни са металните държачи на стъклените абажурчета, които са с опростено устройство и са удобни за смъкване, почистване и необходима смяна.










