Цветовете на японското слънце - продължение

Цветовете на изгряващото и залязващо слънце са отразени във виртуозната работа на майсторите на това сложно и трудоемко изкуство. Най - важното е, че то е останало и до наши дни, за да видим колко умели разказвачи на красиви приказки са те. Не може да не се замисли за това човек, когато гледа тези прекрасни съдове.

Прекрасните плетеници, обагрили сервизите за саке и за чай, чайниците за ароматния зелен чай, чашите..

Като живи са тези старци, като че ли седнали за миг да се порадват на гълъбите, сплели уморените си крака за кратка почивка. Умората им е отразена на лицата и въпреки всичко има едно спокойствие в тази мила семейна сценка, оживяла пред очите ни.

Вази, красиви орнаментни чаши, всичко това иска голямо търпение при изработването и исписването, съчетание на цветове, това е голямото изкуство на тази страна, с малко чужда за нас култура.

Начин за боядисване на яйца

На Велики четвъртък , рано сутринта, се боядисват яйцата за празника. Има много сведения за тов защо го правим и каква е символиката.
Няма данни за това, кога са започнали да багрят яйцата. Има исторически и археологически сведения, че яйца са се багрили и дарявали в Древен Египет, Персия, Рим, Китай. Ритуалите са свързани с началото и тайната на живота и безсмъртието.
Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицитворява гробницата на Христос и камъка, който е отместил. По-късно асоциацията се промения заради наложилия се обичай яйцата да се боядисват в червено - кръвта на Христос.

Евреите са имали обичай, когато ходят на гости някъде, да даряват домакинът. Ако гостът е много беден, то той дарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим на среща с римския император, следвайки обичая тя му подарила яйце, обагрено в червено. Символ на Христовата кръв. Тогава именно навлязал този обичай за багренето на яйцата, като по - късно започнало използването на други цветове.
А ето и моите начини за боядисване на яйца. Най - напред е червеното, което слагам пред иконата, която пази моя дом. Ползвам както естествени багрила, така и купени такива. Също и лепенки, метални звездички и лунички. И восък, с които те стават много хубави, макар че това е една доста трудоемка работа.

Когато искам да направя мраморно яйце, измитото такова увивам в шлюпините на стар лук, като всеки пласт завързвам със здрав конец. И всеки следваш пласт - също. Така те стават много интересни. Ако не, просто във водата слагам шлюпините, яйцата в марля и варя така около 15 мин. от началото на завирането.

Ползвам също и готова боя с желатин, направените яйца са красиво пъстри и гланцирани. Правила съм и с олио, като най - напред боядисвам в по - светла боя и тогава в по тъмна. Това е правило, първо светлите и постепенно се преминава към тъмните цветове. Когато търсих нещо ново, прочетох, че мокро яйце се овалва в ориз, завързва се в марля или парче чорап и се слага в оцветената с боя вода да се вари. Крайният резултат е приятни бели петна на повърхността на черупката. Допълнително декорирам с картинки или ваденки.

А в един руски сайт открих необикновено красиви яйца, рисувани с восък или органични бои. Толкова добре направени, това е голямо изкуство. Знам че по подобен начин се изработват и тук такива, като за целта се ползват специална писалка, перодръжка с перо или топлийка. Нарисуваните фигури са фантастични.

НАШИТЕ КАПАНЦИ-МАЛКО ИСТОРИЯ

На 6 километра от Разград, по пътя за Русе, се намира село Гецово. Едно китно село, което има своята древна история. В неговата околност има следи от тракийски и славянски селища. Основните родове за се заселили в селото през втората половина XVIIIвек, като преселниците са от съседните Осенец, Дряново и Садина. Има предположения, че една част са и от село Доброво, което е изчезнало.
До 1894 год. селото носи името Хасанлар, а до 1944 год-Борисово.
Всеизвестно е, че жените в Гецово правят най-хубавото кисело мляко. На панаира на киселото мляко те го изнасят напълнено в пръстени съдове, малки котлета. И след като се насладите на вкусното мляко, съда остава за спомен от приятния миг на наслада.
Това в кратце е историята на малкото Гецово. А ето и историческата справка за етноса, бита и хората в общността. И малко снимки, които да ви покажат една частица от богатия снимков материал.

Легендите и преданията от Лудогорието посочват местното капанско население катo потомци на прабългарите. Първите писмени исторически сведения за старите капански поселения датират от XV век и се съдържат в данъчни документи, а капанец за първи път е споменато в данъчен регистър от XVII век от село Равно, Разградско. В наши дни капанците живеят на територията на около 16-17 села в Разградска, Русенска и Търговищка област, като най-компактната група е в Разградския регион. Капанците (с ударение на първото "а") са етнографска група българи (като например шопи, македонци, торлаци, балканджии и т.н.). Те са по-голямата част от населението на редица градове и села, например Топчии, Попово, Садина, Гецово, Опака, като за "крепост" на съхранените им традиции се счита Садина, където има действащ музей, свързан с облеклото, обичаите и бита на капанците.Битът на капанците се определя от основния им поминък - скотовъдство и земеделие. Векове наред те ревниво се опират на традициите, които спазват и днес, а гостоприемството, техният темперамент и склонността им към веселие и песен очароват всеки. Истинско преживяване ще бъде посещението на възстановения етнографски център в село Побит камък, община Разград, който отвори врати, благодарение на финансовата подкрепа на швейцарското правителство. Възстановените къщи са автентични, а архитектурата им е повлияна от балканската къща наложена тук от преселници балканджии. Местните жители с удоволствие и гордост участват във възстановките на тукашните обичаи. Посетителите се запознават с някогашния селски бит чрез отделните експозиции. Майсторите посрещат гости с акациева ракия, изварена по стара технология. Във възстановената ковачница са изложени всички инструменти и материали, с които някогашните майстори са си служили. Тук може да се научи най-старият начин за изплитане на рогозки, да се видят тъкачни станове от 1820 - 1840 г., на които се изработват черги и тъкани.