В ДЕНЯ НА ПРОШКАТА

ЗА ПРОШКАТА И БЛАГОДАРНОСТТА

ПРОЩАВАМ НА ВСИЧКО,
КОЕТО СЕ Е СЛУЧИЛО С МЕН В МИНАЛОТО
Луиз Хей

Не е нужно да знаем как да прощаваме. Достатъчно е да искаме да го сторим.
Вселената ще се погрижи за начина.
Като отказваш да простиш, ти се вкопчваш в миналото, а в такъв случай е невъзможно да бъдеш в настоящето.
А само от тук и сега, от настоящето, може да се създава бъдеще.
Прошката е подарък за нас самите.
Тя ни освобождава от миналото, от някогашните преживявания и взаимоотношения.
Като простим на себе си и на другите, ние наистина се освобождаваме.
Прошката носи невероятно усещане за свобода. Често трябва да си простим за това, че сме се примирявали с болезнени преживявания и че не сме се обичали достатъчно, за да се махнем от тези преживявания.
В известен смисъл да си жертва е чудесно, защото всички останали са отговорни, а ти нямаш никаква възможност да промениш нещо.
Много е удобно да играеш ролята на жертва, защото винаги друг е виновен.
Трябва да стъпиш на собствените си крака и да поемеш своята отговорност.
Затова: обичай себе си, прости си, прости и на другите и живей в настоящия момент.
И ще видиш как старата горчилка и болка се свличат от плещите ти, как се разделяш с тях и как дверите на сърцето ти се разтварят широко.
Когато излизаш от пространство, изпълнено с любов, ти винаги си в безопасност.
Прости на всички.
Прости на себе си.
Прости на всичко, което ти се е случило в миналото.
Ти си свободен.

"Няма как да пропуснеш нещо или някого, защото си жив.
Ако живееш в миналото, ти не се наслаждаваш на случващото се сега,
защото винаги ще ти се иска то да е по-различно от онова, което е.
Да не се наслаждаваш на настоящето, означава да живееш в миналото
и да бъдеш полужив.
Това води до самосъжаление, страдание и сълзи."
Толтекска книга на мъдростта

Дребни сладки с 1 яйце

Зареждат се няколко почивни дни, празниците са хубаво нещо. Имаш време за дрямка до късно, за разходка , за хубав филм. А защо не и за работа в кухнята, да доставиш удоволствие на близките с нещо вкусничко. Обичам миризмата на сладко, на добро приготвено ястие, красотата на една добре подредена маса. И винаги съм се старала да бъда различна, което е и добре, защото научавам много и ново неща, които прилагам в моята кухня. Понякога има и провали, но това е нещо, което не бива да ни отчайва.

Напротив, какъв по-голям стимул от този, за да се докажеш.

Преди няколко дни съседка ми даде рецепта, лесна , бърза и аз се захванах да направя тези курабета. Когато погледнах какво е станало, хванах се за главата и реших, никога повече. Но душа не трая, отново на другия ден повторих и...не можах да сложа много в купата „за гости”, понеже свършиха на часа.. Така че, всеки неуспех е нова победа над себе си. Стига да имаш желанието и волята.

Споделям две мои рецепти за дребни сладки, които са и икономични. Във времето съм ги променила, за да бъдат и по-добри.

ЛЕСНИ КУРАБИИ

Продукти:

1 яйце

1 чаша захар

1 чаша кисело мляко

½ чаша олио

1-2 ванилии

1 амонячна сода

брашно

Яйцето и захарта се разбиват леко, добавя се олиото, киселото мяко с амонячната сода, ванилията и на малки порции брашното, като се бърка внимателно. Тестото трябва да започне да се отделя от стените на купата. Добре е накрая да се работи с ръка, защото сместта става доста тежка и може да се счупи лъжицата, с която работим (дървена).

Тавата се намазва с мазнина и се натупва с брашно, от тестото се откъсват с мазни ръце малки топченца ( малко по-малко от големина на орех) , нареждат се и отгоре се слагат парченца орехи. Между топченцата трябва да има разстояние, тъй като при печене тестото се надува. Пече до златисто на 200 гр.

ЧЕХСКИ КУРАБИИ (ЗА ШПРИЦОВАНЕ)

Продукти

1 яйце

80 гр. пудра захар

150-200 гр. краве масло

350 гр. брашно

½ лъжичка бакпулвер

1-2 ванилии

Яйцето, се разбива леко, слага се маслото, след това захарта и ванилията. Двойно пресятото брашно и бакпулвера се добавят и тази лека смес се поставя в пош за шприцоване, като накрайника трябва да е възможно най – големият. При липса на пош, може да се работи по познатия начи, с намазнени ръце. Правят се топчета или други форми.

Пече се на 200 градуса до златисто.

Желая весели и спокойни празници на всички.

Поздрав за баба Марта

Пуснах си една страхотна публикация за настъпващия празник, но за съжаление се загуби. Така и не разбрах точно какво стана, но нищо не е загубено, нали. Това е само една информация, която мога да възстановя по друг начин, достоен за упорит човек. Какъвто съм.

Ето една легенда за мартеницата:

Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.
Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба го вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните, като го видели, побягнали
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край го завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

В стари времена мартеницата е имала силата на амулет, изработен от бял и червен конец. Баба Марта се описва като стара жена с червени сукман, забрадка и чорапи.
Мартениците,както пише в старите писания, се носели от момите от ляво, невестите от дясно, ергените с разчепкан край, а зрелите мъже конците изрязани до възела. Носели ги докато видят щъркел или лястовица. След това в различните краища на България има различни обичаи. Някъде ги закачат на плодно дърво, да има много плод. Другаде ги нареждали под камък и след 9 дни гадаели , вдигайки го. Ако има мравки или някакви буболечки, на берекет е. А другаде ги хвърлят във водата, че по вода да им върви. Както и да се носи и съхранява, вярва се, че мартеницата е силен магически амулет.
А на празник като на празник.
Не съм забравила, че трябва и добро настроение с хубавата храна . Ето една прекрасна рецепта:

1 кг. червено еленско филе
1/2 кг бяла тетевенска сланина
Нарязват се на тънки парчета, после се отварят 2 бутилки вино-бяло и червено.На масата се слага и бяло саламурено сирене посолено с червен пипер и когато ви дойдат гости, става толкова весело, че вече можете да кажете колко е хубаво да се празнува. Но....се сетете за детското стихотворение, като вариант за възрастни :

Баба Марта бързала,
кънките завързала....
и ето ви ви бяло и червено настроение.

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
ВЕСЕЛ ПРАЗНИК И БЪДЕТЕ ЗДРАВИ, ЩАСТЛИВИ И КЪСМЕТЛИИ.

Не го познавах, само знам за него...

Съвсем естествено е снимките да не се отнасят за тази моя публикация, просто съм ползвала снимков материал от Гугъл. Надявам се авторите да ме разберат.

В нашето семейство обичахме, събрани около масата, да си припомняме весели и интересни случки от миналото. Особено духовит беше татко. Той имаше силно чувство за хумор и разказвайки ни, ние се превивахме на столовете. И особено весело биваше, когато не много голямата ни кухня беше пълна с гости. Тогава кънтеше цялата къща.
Та център на тези весели и мили спомени беше дядото на татко, майстор дърводелец и бъчвар. Има малко информация от къде е дошъл той и кога, но това е било в началото на 18--год. Дори честичко се говореше, че е доведен в града от един турски бей, който го е спасил от кочината , че да не го изядат прасетата.
Обичан е бил заради нрава си от цялата челяд. Той е бил весел и обичлив човек, невисок и плешив. В аналите на града е като кел Иван ( нямал е нито косъм на главата) . Имал си работилница, там се утешавал от ранната смърт на жена си. Бил любител на енфието, смъркал си го често. И все си цапал дрехите. Влизайки при него, на тезгях виждали ракийката и салатката, и парчета сирене и лук, нашарени с червен пипер. А в къщата е имало всичко, дядо ми е бил търговец и мазата е била пълна. И често се обличал и хайде в кръчмата. Но го виждала леля ми, тогава мома за женене и с четка за дрехи изчиствала цялата предница на сакото му. Оставяла го на слънце, да изсъхне, че зер, да не го одумват хората. А тя си гледала домакинството. Минавал час, два той още е там, чака да изсъхне. И все подвиквал: Верчи ( аз съм кръстена на нейното име), да тръгвам ли? А тя го карала да почака и после пак се улисвала в работата си. И така пладне минавало. И сърдит, накрая казвал, то вече никой не остана там, ами я ми чукни няколко яйца, ама ги направи хубави, че съм гладен. Сложи солчица и пиперец, не се скъпи. Сядал , нахранвал се и после лягал на миндера си, до прозореца. И като видел нещо нередно, чукал я с бастуна, я с пръст и доста соленичко се карал. Обичал внуците си, често ги канел на разходка с него и аха, аха, все теглел към приятелите. Но пък те били деца весели, завързвали го със сижимчета (тънки вървички) за ръцете си и той, ще не ще, ходел с тях да купят детските лакомства. И все ги ожалвал, нали си нямали майчица. Да им се радва колко добри деца са.
Една година се явил на изложение във Виена, където имало състезание за направа на буре без обръчи. Условието било - то , пълно с вода, да не пропусне цели 24 часа. Единствено той се справил с трудната задача на този не лек занаят. И получил грамота и медал.
А друг път го извикали, че на края на града паднал някакъв аероплан, счупила се била перката. Хванал той сандъчето с инструменти и направил това, което е необходимо. И не приел никаква плата, та пилотите изпратили парите на кмета, той да му ги даде. Такъв е бил дядо Иван. Дядото на татко....

Баба Марта иде

Когато наближи да се правят мартеници, в къщи се случва магията на цветовете. Та нали за близките ми трябва да направя най-красивите мартеници. И започва търсене на конци, паети, синци, ламе, не е за разправяне. Защото децата ми знаят, че мама ги прави красиви и с много любов и старание. А на мен това занимание ми е много, много приятно. Та нали знам, че близки и приятели ще носят този талисман за здраве и късмет.
Тази година направих доста, някои от тях са вече при мои близки от далеко, че зимата ни настъпа, навреме трябваше да ги изпратя с пожеланията си. Моя съседка също ме помоли да изработя и за нейните колежки, които всяка година си дават поръчките. Но най-капризна е на баба внучката, правя за ръка, за блуза и за къде ли не " специална" поръчка. Няма как, да ми е живо и усмихнато детето, че много ме радва.
И започва едно низане, едни възли, работа доста пипнива, ама нали съм мераклия, правя го с усмивка. Да се усмихне и баба Марта, че да прогони този студ.

Когато сплитам конците и слагам мънистите, мисълта ми и наричанията са при моите близки и приятели, да са бели и червени. И много късметлии.

А това е мартеницата, направена специално за моя дом - Пижо и Пенда. Класическата мартеница, с наричане да сме здрави.

Рецепти по поръчка

Ежедневието ни е доста напрегнато и забързани в изпълнението на задачите си, честичко се сещаме за нещо сладичко с чаша кафе или чай. И започва една такава мисъл да се върти като досадна муха пред очите ни. И най-лесно можем да я прогоним, ако просто се сетим, че не му е сега времето. Но пък някога, напук на умората, прибирайки се след работа, запретнем ръкави и започваме да майсторим тъкмо онези вкусни сладки, за които си мечтаем. И се разнася една миризма на сладко, драго става на душата.
Моята свекърва много често ме молеше да направя за гостенките и един кекс, който беше нейната гордост. Тогава не си мислех за "авторските" рецепти, но сега мога да кажа, благодарна съм, че записвах всичко и още ползвам тази тетрадка. И в мислите си съм благодарна на моите майки.
Ето тази рецепта:

Кекс с оранжада ( може да се замени с по-рядък портокалов сок)

Продукти

5 яйца
3/4 чаша олио или 100 гр. краве масло
350-400 гр. захар
450 гр. брашно
1 бакпулвер
1-2 ванилии
1 1/2 чаши оранжада
малко какао за шарене - по желание

Яйцата и захарта се бият до готовност, добавя се олиото (или разтопеното масло), оранжадата, ванилията и брашното с бакпулвера.
Пече се на умерена фурна.
Печах този кекс в тавичка, защото това беше желанието на свекърва ми. И го пудрех със захар.

А за любителите на дребни сладки предлагам следната рецепта за курабии.

Немски дребни сладки

Продукти

4 яйца
1 чаша краве масло-125 гр.
1 1/2 чаши пудра захар
една щипка сол
1 непълна лъжичка сода за хляб
1 бакпулвер
1-2 ванилии
брашно

Яйцата се разбиват до готовност със захарта, добавят се всички останали продукти до хомогенност, прибавя се и брашното на малки порции. Трябва да се получи почти твърдо тесто, което да може да се точи. Прави се кора , не по дебела от 1 см. , режат се най-различни фигурки с формички, нареждат се на намазнена тава и отгоре се слага щипка кристалчета захар или орехче.
Пече се на умерена фурна до златисто.
Тази рецепта съм обещала на приятелка от свежото, да и е сладко.

За съжаление не мога да покажа снимки.

НАШИТЕ КАПАНЦИ-МАЛКО ИСТОРИЯ

На 6 километра от Разград, по пътя за Русе, се намира село Гецово. Едно китно село, което има своята древна история. В неговата околност има следи от тракийски и славянски селища. Основните родове за се заселили в селото през втората половина XVIIIвек, като преселниците са от съседните Осенец, Дряново и Садина. Има предположения, че една част са и от село Доброво, което е изчезнало.
До 1894 год. селото носи името Хасанлар, а до 1944 год-Борисово.
Всеизвестно е, че жените в Гецово правят най-хубавото кисело мляко. На панаира на киселото мляко те го изнасят напълнено в пръстени съдове, малки котлета. И след като се насладите на вкусното мляко, съда остава за спомен от приятния миг на наслада.
Това в кратце е историята на малкото Гецово. А ето и историческата справка за етноса, бита и хората в общността. И малко снимки, които да ви покажат една частица от богатия снимков материал.

Легендите и преданията от Лудогорието посочват местното капанско население катo потомци на прабългарите. Първите писмени исторически сведения за старите капански поселения датират от XV век и се съдържат в данъчни документи, а капанец за първи път е споменато в данъчен регистър от XVII век от село Равно, Разградско. В наши дни капанците живеят на територията на около 16-17 села в Разградска, Русенска и Търговищка област, като най-компактната група е в Разградския регион. Капанците (с ударение на първото "а") са етнографска група българи (като например шопи, македонци, торлаци, балканджии и т.н.). Те са по-голямата част от населението на редица градове и села, например Топчии, Попово, Садина, Гецово, Опака, като за "крепост" на съхранените им традиции се счита Садина, където има действащ музей, свързан с облеклото, обичаите и бита на капанците.Битът на капанците се определя от основния им поминък - скотовъдство и земеделие. Векове наред те ревниво се опират на традициите, които спазват и днес, а гостоприемството, техният темперамент и склонността им към веселие и песен очароват всеки. Истинско преживяване ще бъде посещението на възстановения етнографски център в село Побит камък, община Разград, който отвори врати, благодарение на финансовата подкрепа на швейцарското правителство. Възстановените къщи са автентични, а архитектурата им е повлияна от балканската къща наложена тук от преселници балканджии. Местните жители с удоволствие и гордост участват във възстановките на тукашните обичаи. Посетителите се запознават с някогашния селски бит чрез отделните експозиции. Майсторите посрещат гости с акациева ракия, изварена по стара технология. Във възстановената ковачница са изложени всички инструменти и материали, с които някогашните майстори са си служили. Тук може да се научи най-старият начин за изплитане на рогозки, да се видят тъкачни станове от 1820 - 1840 г., на които се изработват черги и тъкани.

Майка Тереза

Когато прочета нещо за майка Тереза, веднага изниква пред мен нейният образ.
Мъничка, слаба жена, която се усмихва с такава благост. Целият и живот беше отдаден на хората. И така не се страхуваше да бъде в най-бедни и мизерни селища, да се радва на децата, да обгрижва болни. Винаги съм се прекланяла пред нейната сила и издържливост. А ето какво намерих днес, търсейки интересна информация за моя публикация.
Желая на всички не само един хубав ден, една прекрасна и успешна седмица.

Интересни факти за капанците

Представяйки ви статията за бита на капанците искам да ви запозная с няколко села в които населението е от тази етнографска група и където има къща-музей на капанските обичаи и облекло.

Село Топчии

Китното село Топчии

Етнографска къща в село Топчии

Село Топчии се намира в северозападната част на Община Разград. То е едно от селата, обитавано компактно от етнографската група капанци. Богатата информация за духовната и материалната култура на Лудогорието и в частност бита на капанското население, дава възможност на учените да направят оригинални изводи за неговия генезис, един от които е, че тази етнографска формация има директна връзка с прабългарската етническа общност, заселила трайно областта в края на VII век.

Етнографският комплекс в село Топчии е открит на 28 ноември 1981 г. Експозицията е създадена да съхрани традициите, бита и културата на капанците. В нея е показан основният поминък на местното население - земеделие и скотовъдство, а от периода на Възраждането - и развитието на занаятите варджийство, дърводелство, кожухарство, сарачество, ковачество.

Разкрити са характерните елементи на архитектурата на капанското жилище, сходно с жилищата на останалите етнографски групи, населяващи североизточна България, в т.ч. кивгирът (огнище) и килванът (зидана печка). Тук може да се видят характерните особености в капанското облекло - строго контрастиране на бяло и черно и везаните в червено детайли. Тъканите за постилане и завиване се отличават с богатство на багрите, с композиционна изисканост и чувство за мярка.

Дълбоката органическа връзка между материалната и духовната култура на капанското население проличава в празнично-обредната система и във фолклора. Богато накичената сурвачка, характерният коледарски кравай, мелодично звучната народна песен, преданията и легендите, свързани с древността са свидетелство за трайни културно-исторически традиции, които могат да се видят в интересния за посещение от туристите Етнографски комплекс в село Топчии.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВЛЮБЕНИТЕ !

На всички влюбени желая да бъдат щастливи и желани , да преживеят с любимия човек най-хубавите часове на радост от красивия празник на любовта.

Нещо старо и вкусно.

Зимният сезон е доста натоварен с празници. Когато трябва да посрещаш гости, фантазията заработва. Отваряш тетрадката, търсиш, щура работа. И ако не намериш нужното, просто се обаждаш на колежка или приятелка. Или на работа, в почивките, на бърза ръка разлистваш новото, което ти предлагат. А рецепти от вкусни, по-вкусни. Но имаш "задължението" да занесеш за дегустация. И чакаш да кажат: да, това е. Именно една такава рецепта ви предлагам, от "колекцията" на наша стоматоложка.

Шато

Продукти за блата

1 кофичка кисело мляко
1 супена лъжица сода за хляб
1 супена лъжица какао
1 чаша (150гр.) млени орехи
1/2 чаша захар
1/2 чаша олио
2 чаши брашно
1-2 ванилии


Сироп

2 чаши вода с 1 чаша захар


Продукти за глазурата

1 пакетче краве масло ( 125 гр.)
2 яйца
1 чаша пудра захар
млени орехи или шоколадова стърготини

Млякото със содата се смесват добре, добавят се какаото, орехите, олиото и добре се хомогенизира. Брашното, двойно пресято, се добавя към горната смес. Вече готово, се излива в намаслена и набрашнена таваи се пече до готовност.
Сиропира се, като сиропа трябва да е горещ, а блата студен.
Когато изстине , се намазва със сместа от маслото, яйцата и захарта. Изравнява се добре и се поръсват млените орехи или стърготините.


И една рецепта от тетрадката на леля


Даскалички

1 чаша захар
3 чаши ситно счукани орехи
3 яйца
1 лъжичка канела ( по старому-търчин)
60-70 гр. краве масло или олио
половинки орехови ядки
брашно

Трите яйца се разбиват добре, добавя се захарта, канелата, маслото и счуканите орехи. Добавя се брашно, да стане по-твърдо тесто. От него се правят еднакви топченца, които да са малко по-големи от орех. Нареждат се в тава и отгоре се слагат половинките орехови ядки.
Пекат се на умерена фурна.


И си представете, че изяждате по една даскаличка, вкусно, нали?

Рецепта за ябълков пай ( само за мъже! )

Разгръщайки страниците на един шуменски форум, прочетох нещо, което ме накара доста дълго да се смея. Една интересно написана рецепта, която всеки мъж може да забърка. И следващият път-малко по-внимателно, мили мъже. Надявам се, че ще хареса не само на мъжете....
Вярвам, че автора на този бисер няма да се почувства ограбен, защото така публикацията ще стане достояние на повече читатели. И нека знае, че е написал нещо много, много добро. Благодаря му за добрата работа.

Из" Кулинарни рецепти.....мммммммммм" от форума на Шумен
Автор sentinel от 5. 06. 2008 год.

Вземете от хладилника 10 яйца, оставете седемте
здрави на масата, сега изтрийте пода и следващия
път бъдете по-внимателни.
Вземете голяма купа, разбийте в ръба й яйцата и
изсипете тяхното съдържимо в купата.
Изчистете масата и столовете от жълтъците,
бъдете внимателни.
И така, имаме 5 жълтъка в купата.
Сега вземете миксер, сложете му накрайниците
за бъркане и разбийте жълтъците, нищо, пробвайте
пак да поставите накрайниците... Сега разбивайте.
Измийте си лицето, шията, ръцете и гърба, махнете
жълтъка от ушите.И тъй сега имаме в купата
2 разбити жълтъка, колкото и са ни необходими
за пая.Сега облепете стените и прозорците на
кухнята с вестници, покрийте мебелите с някакви
стари тъкани...Време е да добавим брашното,
сипете в чаша 200 грама, изсипете чашата в
купата при жълтъците, останалите 800 грама
внимателно съберете и върнете в пакета.
След като се убедите, че стените и прозорците
са наистина добре облепени, започнете разбиването
на сместа.
Вземете душ.
Вземете 4 големи ябълки и остър нож, пред-
варително изтичайте до аптеката за йод, пластир
и бинт. Време е да пристъпим към чистенето на
ябълките, обработете палеца с йод и го бинто-
вайте. Нарежете ябълките на кубчета и помнете,
че са ни необходими 2 ябълки, така че в процеса
на приготвянето може да изядете само половината,
така че обработете с йод показалеца и средния
пръст и ги бинтовайте.Единствената останала и
вече нарязана на ленти ябълка я прибавете в
купата. Останалите ги съберете от земята и ги
изхвърлете. Разбърквайте отново с миксера, измийте
хладилника, защото, ако засъхне, се мие трудно.
Сега изсипете готовата смес в леко намазана с олио
тава и я сложете във фурната.
Почакайте час и, ако няма видими промени,
включете фурната.
Като се събудите, не звънете в пожарната,
а отворете прозорците и фурната.
След всичко преживяно идете в близката кръчма.

Сладкиш на колегите

Когато пиша рецепти, винаги се сещам за моите колеги в стоматологията Ние бяхме около 40 човека. При наближаване на големи празници се развихряхме в къщи. Всяка от нас искаше да направи нещо вкусно за общата трапеза. Наистина една голяма и богата трапеза ставаше. Масата беше много дълга, богато наредена с всичко за доброто ни настроение. И оставаше доста храна за следващите дни. Връщайки се назад, искам отново да изживея тази тръпка на радостта от срещата с тях. Повечето вече не са между живите, но те ни научиха да бъдем добри и човечни.
Това , което ще предложа днес, е сладкиш който приготвях за колегите.


Сладкиш на колегите

Продукти

125 гр. краве масло
6 яйца
1 1/2 чаши захар
1/2 чаша олио
1 чаша нарязани орехи
1 лъжичка чаена канела
2 чаши брашно
1 бакпулвер
1-2 ванилии
4-5 ябълки
1 пакет меки бисквити

Маслото се разтопява на дъното на тавата и се оставя да се стегне. Когато е готово, се нареждат бисквитите, върху тях нарязаните на малки кубчета ябълки ( ябълките да не са сочни, в противен случай се оставят в кърпа, да се изтегли част от сока), орехите и канелата.
Разбитите със захарта яйца до мехури се смесват с олиото, брашното и ванилията. Получената гъста смес се излива върху ябълките, заглажда се добре и се пече на умерена фурна. Пече се внимателно, защото трябва да се следи изпичането на блата около ябълките.
Температурата да е около 200-220 гр.
Още топло се наръсва с пудра захар.

Новите рецепти от тетрадката на леля.

Този път ще ви представя рецепти на моята леля. Тя беше най - голямата от трите деца. И тъй като те останали сираци много рано, роднини са се грижили за тях. Леля попаднала при братовчедка на дядо ми, която беше мила и весела вдовица. Много обичах да ходя при нея като дете, че имаше винаги сладки на масата и можех да си вземам колкото искам. Бях злоядо дете, но на чуждо място се яде, така казваше мама. И ядях с голямо удоволствие нейните вкусни и красиви на вид дребни сладки Разбира се това се повтаряше всеки път. Та моята леля, омъжила се доста рано, остана домакиня до края на живота си, грижейки се за дом и семейство. И тези рецепти, които сега побликувам, са от една кулинарна тетрадка, датирана от 1943 год. Надявам се, че тези стари рецепти ще ви допаднат, лесни и вкусни са. Торта с орехи Съставки: 1 лъжица какао 10 яйца 1 ½ ч.ч. захар 1 ч.ч. брашно 2 ч.ч. мляни орехи кората на 1 лимон Приготвяне: Яйцата със захарта се бият като за пандишпан, след това сместта се разделя на две половини; в едната половина се слагат орехите, какаото и кората от лимона, а в другата само брашното. Сипва се във формата помазана с масло и поръсена с брашно, слага се малко от бялата смес и от черната смес, като мраморен кекс. Белгийски курабийки

Съставки: ½ чаша вода ½ чаша захар 1 чаша масло 1 лъжичка сода, угасена с оцет брашно 1 лъжица захар 1 лъжица канела 40 ореха

Приготвяне: Сместа от вода, захар, масло и содата с оцет, се туря да възври и тогава се сипва по малко брашно и се бърка, за да не стане бучки. Като се сгъсти взема се по малко, овалва се на топче, след това с пръст се прави място за орехи, които се счукват на дребно, ослаждат се с лъжица захар и канела (орехите трябва да бъдат 40 на брой), затваря се мястото за орехите, добива се продълговата форма. След като се опекат потапят се в сироп и се овалват в едра захар.