Няма я майка..

Няма я моята майка вече толкова много години. Нямам на кого да подаря с благодарност любимото и цвете - розата. А тя ме научи да бъда добър човек, да помогам винаги, да уважавам достоинството на другите. Не че това ми помогна кой знае колко много. Помня уроците ти, майко, спазвам всичко това и знам, че ти си винаги някъде около мен. Виждаш усилията ми и ме подкрепяш. Прекланям се пред твоята памет, майко, обичам те.
Със стихотворението, което намерих в един литературен форум, искам да поздравя всички съпруги, майки, сестри и приятелки. Нека всеки ден те празнуват, това сега е толкова необходимо..

Една жена ще дойде. Ще разтреби,
нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи.

Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.

Завинаги при тебе ще остане,
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели пияни
без укор ще посреща, мълчешком.

И твоите посоки многобройни
свободно ще събира във една.
Ще бъде с тебе в дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.

Тя другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат: "Откъде
може да я намериш ти такава?"
Ще казваш: "Тя самичка си дойде..."

Петър Анастасов