Красотата на брюкселските дантели

Преди години бях на турне с хоровия състав на Разград в Сомбатхейм, Унгария. Бяхме настанени в замък, единствен устоял на нападенията на турските войски и запазил идентичността си. Тогава в една от залите имаше изложба на брюкселски дантели. Толкова красиви и различни, споменът ми ги е запазил, за да потърся по – късно моя учителка. Тя плетеше такива, но някак скришно от нас. Когато останеше сама , с мъката си по починалия и син. Много пъти я молех да ми покаже как плете, напразно. Много е трудно, няма да можеш, ама защо ти е да си мориш очите, това беше нейния отговор. Сега вече тя е доста възрастна и се отказа от това красиво изкуство. Сега е в дом за стари хора и когато съм я виждала ми призна, че съжалява много за това, че не ме е направила своя наследница. За което съжалявам много.





И реших да намеря красивите снимки в Гугъл, за да доставя удоволствие на нежната половина на свежото. Започна едно търсене, но това, което открих ме остави бездиханна. Толкова красота,която е неувяхваща. Дантели за дрехи, за домашния уют. И създава такава наслада. Красота, сложност на плетене, много, много труд.


















На всички дами пожелавам приятно гледане, на тези които обичат красивите неща - също. По долу пиша и линка на тези красиви дантели, за сведение.
http://lace.lacefairy.com/Lace/ID/Nanduti.html

Красотата на Фаберже

Тъй като през целия си стаж съм "рисувала" върху восък, знам че изкуството е много трудно. И когато разглеждам известните подаръци за царското руско семейство, изработени от фамилия Фаберже, направо онемявам. Такова изящество и финес. Виждала съм част от тях в постоянната изложба в Кремъл. Много красиви, оставах дълго да ги гледам. И винаги си представях как се изработват, защото ювелирната работа е доста дълъг и сложен процес.





През 1870 година Младия Фаберже наследява работата на ювелир от баща си, като изработва накити, посуда и великденски яйца. 10 от тях той прави по поръчка за цар Александър, 44 за цар Николай. От общо 68 те яйца са запазени 54 и има снимки които показват тяхното великолепие.






19 от тези красиви произведения на изкуството са в Русия, 3 в покоите на английската кралица Елизабет II, а 8 са безследно изчезнали. За нас остава само да се радваме на тази красота и да ги виждаме и гледаме в Гугъл. А съм публикувала само яйцата, изработени по поръчка, защото малко по-малко се настройвам за празниците, които предстоят.









Желая ви приятно гледане на малката колекция на това красиво изкуство.

Разходка из...Гугъл

По-малко от месец остава до Великден. Харесвам красивите викториански картички, те са пъстри, будят умиление с простотата си и се харесват.





Вчера се поразходих из сайтовете за картички и намерих доста от тези красиви радости. Пиленца, яйца, усмихнати дечица, цветя. Нали това създава доброто настроение и усмивки. И се чудя, защо нашите са доста по- семпли.





Надявам се, че и вие ще харесате това, което "изрових" за вас. Порадвайте се на красотата и простотата на рисунъка на прекрасните картички. Ще кажете, рано е, да рано е, но не пречи да се поровим, да се порадваме на тези прекрасни пратеници на послания.




Бих искала да изпратя такива великденски картички на близките си, но не мога да намеря тук. И вероятно ще ползвам някои от тези.

ХВАНАХМЕ СЕ ЗА ЗЕЛЕНОТО

Настъпващата пролет е сезонът, през който организма е най лишен от витамини. Заради това, че през зимата се консумира много малко храна от пролетни зеленчуци. Вярно е, че в магазините се продават замразени зеленчуци, но разнообразието не е голямо. Кой ще замрази , например, коприва. Аз самата предпочитам да си купя сама зеленийката от пазара, да си я почистя и измия. Не заради някакви предразсъдъци, просто защото купувам толкова, колкото ми е необходимо. А и от място, за което знам, че отглеждането е добро. Винаги е хубаво да хапваме поне два пъти в седмицата супа или основно ядене, в което да има пресен зеленчук. На масите по пазарите вече има толкова много пресен лук, салати, спанак. И купили тези добри приятели на нашето здраве, трябва да приготвим вкусни и желани ястия за дома. И ще чуем ето това : „е, най после, нещо зелено”.

В моят дом много се консумират зелени блюда, затова ще ви представя две рецепти за салата и супа.

Пролетна зелена салата

2 салати

1 връзка пресен лук

1-2 пресни стръка чесън

1 връзка репички

1 авокадо

7- 8 рулца от раци

зехтин

балсамов оцет

сол

Салатите се нарязват или накъсват по предпочитание. На дребно лука и чесъна, репичките на резени. Овокадото се нарязва на кубчета и се добавя към горните зеленчуци. Добавят се и нарязаните на не много дебело рачешки рулца. С приготвената на вкус марината от зехтин, балсамико и сол се овкусява салатата. Украсява се с резени лимон, и розички от репички.Към маринатата, която се прави за тази салата, може да се добави 1 лъжица мед, за омекотяване на балсамовия оцет.

В къщи много обичаме супа от спанак или лопуш (лобода). А когато имам и коприва, правя супата и с нея по същия начин. Ето моята рецепта за тази вкусна и здравословна вкуснотия.

Супа от спанак, лопуш (лобода) или коприва

500-600 гр. спанак

1-2 глави стар лук, или 4-5 стръка пресен

1-2 моркова

1 голям картоф

2-3 лъжици доматено пюре

1 шепа фиде или 1/2 чаена чаша ориз

червен пипер – щипка,

по 1 бульон пилешки и зеленчуков

сирене

кисело мляко

1 яйце

Нарязва се лука на дребно и се бланшира, след това се добавя дребно нарязания спанак. Добавя се малко вода, защото спанака си пуска допълнително още. Така се вари около 15-20 мин. Настърганият морков се добавя, също и доматеното пюре. Два бульона също се пускат в тенджерата за допълнително овкусяване. Оставя се да клокочи още 10 мин. След което се прибавя и настъргания картоф и се вари още 10 мин. Заедно с картофа се слага фидето или оризът. Добавя се сол на вкус и малко преди да се смъкне, се пуска щипка червен пипер, за „боядисване” на супата. За тези, които застройват супите, яйцето се разбива с вилица, слага се щипка лимонена киселина и мляко и се прибавя към супата с енергично бъркане.

Супата се сервира със сирене или мляко по желание.

Приятен апетит !

Засмя се пролетта

Толкова дълго чакаме тази пролет, изпренадеяхме се. То и зимата не се отказа да си тръгва. Но ние знаем, че пролетта бърза, знае че ожидаме за лъчите на нейното затоплящо слънце. Чуваме и виждаме вече всички сигнали, които тя ни изпраща. Кокиченцата се събудиха първи, надигнаха камбанките си, да напомнят на снега да си отива. А как ги попари той, доста умряха от ледената му прегръдка. Ала връщане назад няма. След кокиченцата се показаха минзухарите, за тях също имаше ледена пелена, но сега вече градините са грейнали от всички цветове от тях. И ни радват, защото са красиви и желани цветя. И не само те, а красивите и срамежливи теменужки? Свити някъде на туфички, не можеш да ги видиш, но аромата им ги издава. И ни кара да се отклоним от пътя си и да си откъснем няколко стръка за дома. И се озръщаме за други и други, те са по целите поляни и места, където дори не знаеш,че ги има. Така вече сме сигурни, че макар и малко мрачна, пролетта е вече тук.

ДОБРЕ ДОШЛА ПРИ НАС, ЛЮБИМА!

Не умея да пиша поезия, затова избрах за вас едно стихотворение на Яворов, като ви желая слънчево настроение, здраве и успехи през тази пролет, приятни вълнения и много споделена любов.


ДА СЛАВИМ ПРОЛЕТТА

Да, славим пролетта! Въстана Слънцето могъщо

в царствен небосвод…

Да славим него — вечно също

в гордия си ход

и с дръзкия си вид. Земята се пробуди…

Милион стрели на пламналия взор

замрежиха кристалния простор,

докоснаха Земята. И Земята се пробуди.

Ето озова се тя

в премяна брачна — дева под цветя,

готова за прегръдки луди.

И настъпи Пролетта… Да славим Любовта!

И да осмеем злобата — оназ,

която никога не дреме:

злобата на вечнопобеждаваното Време,

против зноя мраз!

Защото Слънцето я найде хладна, под саван

— възлюбената своя —

черна я видя, видя я да възправя дрипав стан,

позна я на магиите в безброя…

И настъпи час на страстен пир —

за посмеяние над млъкналата злоба:

ето наи-подир

часът на кипналата мощ и трепета на

жадната утроба.

Да възславим Пролетта, Земя! — че славата на Дните,

Слънцето съм аз, Мъжът… Победна светлина —

за тебе грее моя поглед, о Жена,

и доле тук, и там от висините!

Виж ме в погледа грабливи,

в жегата на моето задъхано лице;

познай ме в бляновете срамежливи,

в шепота на твоето разбудено сърце…

Ела в прегръдките ми златни, —

Слънцето съм аз! След миг ще бъда облак — аз, Мъжът,

обилния с лъчи и влага. Аз съм дух, а ти си плът;

безсмъртието — чародейство на цветята ароматни.

Чародеен цвят — целувката цъфти на твоите уста, —

цветята аз ще орося!… Магесника враждебен,

Времето ни дебне; в лабиринт вълшебен

Времето ни гони, — тъмна суета!

Цветята аз ще орося… Непобедима младост —

Любовта е в нас. И пак настъпи час

на обновителния шемет, лъчезарна радост.

Времето ни гони, ние ще го уморим; а в неговия край —

и бряг, и родното начало Любовта ни ще узнай…

Аз Слънце, ти Земя, сега сме дух и плът,

единството ни — сладост, —

дъх на Пролетта.

Яворов