Летни горещини и вълнения

Грешка при пускане на последната ми публикация не ми даде възможност да разкажа за панаира на киселото мляко. Три дни и вечери улиците и сцената на площада грееха от усмивките на младите танцьори. Те нямаха умора, но мен ме впечатлиха най-много тези от Мексико. Под звуците на тяхната специфична музика те играха жречески обредни танци. Леко докосване до дълбоката същност и мистика, това почувствах...
Колкото до лятото, жежко, тежко, но улисана в домакинската суетня, не разбрах как се изниза. Но най-хубавото беше гостуването при малкия ми внук Ники във Варна. Посрещнаха ме големи черни очи, широка усмивка и протегнати ръчички. Какво друго и трябва на една баба. Игра, разходка, първа дума - баба, първи стъпки с проходилката... това бе подарък за мен. За съжаление не мога да сложа снимки, но след няколко дни ще го сторя. Снимките са сложени на стената ми във Фейсбук.

Една година и нещо..

Благодарение на моя близка сега съм пак с вас. Липсвахте ми. Скоро ще пусна публикация, тази седмица е празнична за Разград-фестивал на киселото мляко.

Шапки, шапки..

Модата и практичността на шапките е всеизвестна, тя е красиво допълнение към всеки тоалет и сезон. За зимата или горещото лято, необходимостта им е неизбежна. Както е видно от снимката, аз също съм тяхна почитателка. А не са ли по - загадъчни жените с шапки? Може би..трябва мъжете да кажат.

Старите снимки показват донякъде красотата на изработката и начина на употреба, като тази оплетена мрежа за коса от горната снимка, която е и красива и модерна. Освен толкова плътни, има мрежи доста по - тънки и леки, изработени фабрично или ръчно.

Тюрбаните и ретро шапките и сега са актуални. Което и модно ревю да гледаме, те са предпочитаното допълнение за допълване елегантността на един костюм или рокля. Не мога да пиша като критик, защото не преценявам като такъв. И не това е моята цел, тук изразявам своето пристрастие към тези красиви аксесоари от нашия гардероб.

А тези са старата - нова висша мода. Пера, цветя, коприна, органза, тюл и още каквото се сетите. Не са ли красиви жените, които ги носят? Загадъчни и тайнствени..Просто жени!

Рецепти за оправдание..

Не мога да намеря обяснение за дългото отсъствие от моето местенце за споделяне. Идвах, преглеждах и пак си тръгвах..И не пролетта, или нещо такова, има намеса в това, някак не ми се сядаше да пиша. Преди време моя приятелка ме пита защо съм решила да прекратя връзката с моите почитатели и приятели тук. Няма такова нещо, само въпрос на време, за да намеря отново пътя..И като оправдание ще публикувам мои рецепти, които "чакаха ред", за да ги пусна за вас. Дано съм улучила верния начин. Те са леки и много вкусни, полезни и практични.

Картофени кюфтета с кашкавал

Продукти:
1 кг картофи
твърд кашкавал за плънката, толкова парчета, колкото ще са кюфтетата
сол
черен пипер на вкус

Приготовление:
Картофите се сваряват и след обелването се намачват като за пюре, подправят се със сол и черен пипер. Правят се еднакви, не много дебели кюфтета. В средата на всяко се прави една вдлъбнатина, в която се поставя парчето кашкавал. Леко се притискат две по две, като се внимава парчето кашкавал да е точно в средата. Краищата се притискат с пръст или вилица. Кюфтетата се пържат в горещо олио за около 4 - 5 минути. След което се нареждат в намазана с мазнина тава, отгоре се настъргва кашкавал от този, който ползваме за плънка. Пекат се 3 - 4 минути на 140 - 150 градуса.
Тази рецепта можете да промените, като овалвате кюфтето последователно в яйце и галета, но се променя изцяло вкуса. Може да се сложат и зелени подправки, но оригиналната рецепта е най - точна и изпитана.
Като гарнитура и добавка към тези кюфтета правя следния сос:

Деликатен гъбен сос

200 грама гъби нарязвам на дребно, запържвам докато се поизпари водата от тях. Добавям 3 -4 скилидки пресован чесън, половин глава стар лук нарязан много на дребно. След като и те се запържат ( или задушат..), добавям около 1/2 чаша доматено пюре и магданоз. За овкусяването на соса използвам по 2 лъжици бяло и червено вино и оставям да поври. Когато се сгъсти, добавям масло по предпочитание. Най - добър вкус се получава с краве масло. При сервиране е желателно да се поръси с пармезан.

Тържество на Възкресението

В навечерието на Възкресение Христово ви честитя празника и ви пожелавам здраве, щастие и много успехи!

Дойде ли вече пролетта?

Много дългата и досадна зима май вече си замина. Толкова много ни досади тя с нейната ледена прегръдка. Все се надявахме, дойде ли Март и ще си отдъхнем. Но не би.
За мен тя беше много, много дълга. Направих мартенички, празниците бях ден след ден. От хубави по - хубави. А тая зима все ни нападаше. Така попари нашето очакване за топлата и красива пролет. Минзухарите в градината не бяха в обичайния си вид, целите затрупани, едва се виждаха. Наложи се да ги откъсна, иначе са ми красиви там, където си растат.

Оплетох си красив шал, който бях замислила да прибера в гардероба след първата му топла прегръдка. Но си го носих почти до преди 2 - 3 дни. Бледа снимка на модела показвам, но това е качеството на снимка, направена през тъмните дни.

Сега вече очакваме най - хубавия пролетен християнски празник - Великден, подготвяйки се отрано за него. Плануваме какво точно трябва да направим, за да се чувстваме добре и да празнуваме по най - добрия начин. И в същото време да не усетим умората от домакинската работа. Въпреки че това е приятна умора.

Ще боядисаме яйцата, на Цветница ще се приберем в домовете си с клонките върба, добрите амулети на домовете ни.

Ще изпратим картички, по пощата и виртуални, на близки и приятели с пожелания за здраве, щастие, късмет и успехи.

И ще празнуваме Великден с възгласа "Христос възкресе", за да чуем "Во истина възкресе". Като всеки голям празник и този ни дава надежди за една добра година. За осъществяване на нашите желания да е по - добра, по - лека, по - здрава..

Няма я майка..

Няма я моята майка вече толкова много години. Нямам на кого да подаря с благодарност любимото и цвете - розата. А тя ме научи да бъда добър човек, да помогам винаги, да уважавам достоинството на другите. Не че това ми помогна кой знае колко много. Помня уроците ти, майко, спазвам всичко това и знам, че ти си винаги някъде около мен. Виждаш усилията ми и ме подкрепяш. Прекланям се пред твоята памет, майко, обичам те.
Със стихотворението, което намерих в един литературен форум, искам да поздравя всички съпруги, майки, сестри и приятелки. Нека всеки ден те празнуват, това сега е толкова необходимо..

Една жена ще дойде. Ще разтреби,
нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи.

Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.

Завинаги при тебе ще остане,
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели пияни
без укор ще посреща, мълчешком.

И твоите посоки многобройни
свободно ще събира във една.
Ще бъде с тебе в дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.

Тя другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат: "Откъде
може да я намериш ти такава?"
Ще казваш: "Тя самичка си дойде..."

Петър Анастасов