Free clock За хубавите неща: Няма я майка..

07 март 2010

Няма я майка..


Няма я моята майка вече толкова много години. Нямам на кого да подаря с благодарност любимото и цвете - розата. А тя ме научи да бъда добър човек, да помогам винаги, да уважавам достоинството на другите. Не че това ми помогна кой знае колко много. Помня уроците ти, майко, спазвам всичко това и знам, че ти си винаги някъде около мен. Виждаш усилията ми и ме подкрепяш. Прекланям се пред твоята памет, майко, обичам те.
Със стихотворението, което намерих в един литературен форум, искам да поздравя всички съпруги, майки, сестри и приятелки. Нека всеки ден те празнуват, това сега е толкова необходимо..

Една жена ще дойде. Ще разтреби,
нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи.

Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.

Завинаги при тебе ще остане,
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели пияни
без укор ще посреща, мълчешком.

И твоите посоки многобройни
свободно ще събира във една.
Ще бъде с тебе в дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.

Тя другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат: "Откъде
може да я намериш ти такава?"
Ще казваш: "Тя самичка си дойде..."

Петър Анастасов



7 коментара:

Dani каза...

Прекрасно стихотворение!
радвам се, че ни го предложи.
За съжаление човек рано или късни губи много близък.
но си знаем, че винаги е с нас, край нас, закриля ни, радва ни се ...
Хубав утрешен / и не само /ден:)
Поздрави,
Дани

veracooper каза...

Благодаря,Дани. Наистина е хубаво, пропито с много благоговение. И признание.
На теб също един прекрасен ден!

d каза...

Трогна ме до сълзи. И моята майка отдавна я няма , но спомена е толкова жив. Благодаря ти за хубавите думи и ти пожелавам лек и приятен ден.

sofi каза...

Горният коментар беше мой но не обърнах внимание ,че е от името на сина ми. Съжалявам за объркването. Той все още има мен и си пожелавам да им се радвам още дълго.

veracooper каза...

Недоразумението е понякога весело, но подправено с лъжичка тъга, sofi. Но за нас те са си живи и винаги ще помним техните заръки. Дано сме успели да ги предадем като наследство.

Анонимен каза...

Благодаря ти...

Не искам да си предсавчм какво е да я няма мама...

veracooper каза...

Болката е огромна и не минава.