Рецепти за оправдание..

Не мога да намеря обяснение за дългото отсъствие от моето местенце за споделяне. Идвах, преглеждах и пак си тръгвах..И не пролетта, или нещо такова, има намеса в това, някак не ми се сядаше да пиша. Преди време моя приятелка ме пита защо съм решила да прекратя връзката с моите почитатели и приятели тук. Няма такова нещо, само въпрос на време, за да намеря отново пътя..И като оправдание ще публикувам мои рецепти, които "чакаха ред", за да ги пусна за вас. Дано съм улучила верния начин. Те са леки и много вкусни, полезни и практични.

Картофени кюфтета с кашкавал

Продукти:
1 кг картофи
твърд кашкавал за плънката, толкова парчета, колкото ще са кюфтетата
сол
черен пипер на вкус

Приготовление:
Картофите се сваряват и след обелването се намачват като за пюре, подправят се със сол и черен пипер. Правят се еднакви, не много дебели кюфтета. В средата на всяко се прави една вдлъбнатина, в която се поставя парчето кашкавал. Леко се притискат две по две, като се внимава парчето кашкавал да е точно в средата. Краищата се притискат с пръст или вилица. Кюфтетата се пържат в горещо олио за около 4 - 5 минути. След което се нареждат в намазана с мазнина тава, отгоре се настъргва кашкавал от този, който ползваме за плънка. Пекат се 3 - 4 минути на 140 - 150 градуса.
Тази рецепта можете да промените, като овалвате кюфтето последователно в яйце и галета, но се променя изцяло вкуса. Може да се сложат и зелени подправки, но оригиналната рецепта е най - точна и изпитана.
Като гарнитура и добавка към тези кюфтета правя следния сос:

Деликатен гъбен сос

200 грама гъби нарязвам на дребно, запържвам докато се поизпари водата от тях. Добавям 3 -4 скилидки пресован чесън, половин глава стар лук нарязан много на дребно. След като и те се запържат ( или задушат..), добавям около 1/2 чаша доматено пюре и магданоз. За овкусяването на соса използвам по 2 лъжици бяло и червено вино и оставям да поври. Когато се сгъсти, добавям масло по предпочитание. Най - добър вкус се получава с краве масло. При сервиране е желателно да се поръси с пармезан.

Тържество на Възкресението

В навечерието на Възкресение Христово ви честитя празника и ви пожелавам здраве, щастие и много успехи!

Дойде ли вече пролетта?

Много дългата и досадна зима май вече си замина. Толкова много ни досади тя с нейната ледена прегръдка. Все се надявахме, дойде ли Март и ще си отдъхнем. Но не би.
За мен тя беше много, много дълга. Направих мартенички, празниците бях ден след ден. От хубави по - хубави. А тая зима все ни нападаше. Така попари нашето очакване за топлата и красива пролет. Минзухарите в градината не бяха в обичайния си вид, целите затрупани, едва се виждаха. Наложи се да ги откъсна, иначе са ми красиви там, където си растат.

Оплетох си красив шал, който бях замислила да прибера в гардероба след първата му топла прегръдка. Но си го носих почти до преди 2 - 3 дни. Бледа снимка на модела показвам, но това е качеството на снимка, направена през тъмните дни.

Сега вече очакваме най - хубавия пролетен християнски празник - Великден, подготвяйки се отрано за него. Плануваме какво точно трябва да направим, за да се чувстваме добре и да празнуваме по най - добрия начин. И в същото време да не усетим умората от домакинската работа. Въпреки че това е приятна умора.

Ще боядисаме яйцата, на Цветница ще се приберем в домовете си с клонките върба, добрите амулети на домовете ни.

Ще изпратим картички, по пощата и виртуални, на близки и приятели с пожелания за здраве, щастие, късмет и успехи.

И ще празнуваме Великден с възгласа "Христос възкресе", за да чуем "Во истина възкресе". Като всеки голям празник и този ни дава надежди за една добра година. За осъществяване на нашите желания да е по - добра, по - лека, по - здрава..

Няма я майка..

Няма я моята майка вече толкова много години. Нямам на кого да подаря с благодарност любимото и цвете - розата. А тя ме научи да бъда добър човек, да помогам винаги, да уважавам достоинството на другите. Не че това ми помогна кой знае колко много. Помня уроците ти, майко, спазвам всичко това и знам, че ти си винаги някъде около мен. Виждаш усилията ми и ме подкрепяш. Прекланям се пред твоята памет, майко, обичам те.
Със стихотворението, което намерих в един литературен форум, искам да поздравя всички съпруги, майки, сестри и приятелки. Нека всеки ден те празнуват, това сега е толкова необходимо..

Една жена ще дойде. Ще разтреби,
нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи.

Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.

Завинаги при тебе ще остане,
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели пияни
без укор ще посреща, мълчешком.

И твоите посоки многобройни
свободно ще събира във една.
Ще бъде с тебе в дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.

Тя другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат: "Откъде
може да я намериш ти такава?"
Ще казваш: "Тя самичка си дойде..."

Петър Анастасов

На 3 март..

Честит празник, приятели!

Свободата е трудно защитима, свързана с много жертви. Нека никога не забравяме това..

За влюбените с любов

След няколко дни ще празнуваме празника на влюбените. Без нея, любовта, животът ни би бил немислим. Тя ни радва, тя ни и натъжава понякога. Но както и да минава тя през нашия живот, винаги помним първата обич, първата целувка, първото разочарование.. И за нея, любовта, няма възраст..
Ще ви предоставя едно прекрасно есе на мой близък, което чета винаги с удоволствие.

Здравей, мое Очарование.

Снощи, препрочитайки написаното от теб, на фона на тази шеметна музика, те поканих, и танцувахме само двамата, по средата на огромен площад, целия заобиколен от фонтани. Водата, кристално чиста и прозрачна, хвърляше пръски, струеше, лееше се на талази, под, над и около нас, в ритъма на чувствения танц.
Озовахме се във водовъртежа на собствените си мисли и чувства – паралелен свят на измамно спокойствие, тишина и мъртва пустош. И докато стихията бушуваше вътре, в собствените ни същности и природа... изведнъж ...
Неземна светлина озари тъмния небосвод, и телата ни вече плуваха бавно и с наслаждение, към малък зелен остров – райско кътче за изтерзаните ни души. Тъмнозелен плащ покриваше земята чак до хоризонта. Подухна вятър, тишината се раздвижи и пустошта оживя. Навсякъде бе осеяно с цветя. Теменужки приветливо поклащаха главици, в отговор детелините обръщаха към тях своите листа. И те си зашептяваха. Незабравката се е свила там, под стъблото на вечно движещата се трепетлика. Маргаритките, високо вдигнали чела, кимаха срамежливо-радостно на всяка закачка, която вятърът им поднасяше... Благодат и чудна хармония!
И ние се отпуснахме блажено в лоното на природата, велика и щедра, избавяща ни от безумния танц на греха и смъртта. Ръцете ни се търсеха, устните ни зашептяваха думи на нежност и обич, телата ни се сливаха в сладостна прегръдка, душите ни ликуваха. Започна се дългото завръщане към отдавна изгубеното и забравено ангелско великолепие на собствената ни същност и природа.



















Весело посрещане на този красив празник, приятели, пожелавам ви много обич и взаимност на вашите мечти.

Нещо по - различно..

Отколешна истина е, че българката e магьосница в кухнята. Напоследък честичко чувам как някоя моя позната е спретнала хубава вечеря от малкото продукти в хладилника. Някое парче салам, малко сирене, домат , картоф, лук и чесън, яйце..Ето ви и един импровизиран гювеч. А за сложните гозби продуктите са повече, подготовката е по - дълга, но пък вкуса е невероятен. Всички сме запомнили аромата на мамините гозби, гледали сме как свещенодейства, след това прилагаме в нашите семейства наученото. Те са нашите учителки за направа на храната, която да накара очите на любимите ни хора да светят от удоволствие. Винаги съм мислила, че колкото и да знаеш, никога не е достатъчно това. Затова често съм се вслушвала в съветите на мои близки, а н ай - голямата ми радост е, когато получа непозната рецепта. И постигайки успех с нея, го споделям с други домакини. Така и трябва да бъде. И в този ред на мисли ще споделя рецепта, изпратена ми от моя позната, която пък я е научила от г - жа Радка Христова. Не я познавам, но и благодаря за тази прекрасна и сладка закуска.

Сладки валяци

Продукти:
3-4 жълтъка
сол
вода
брашно

Начин на приготвяне
От жълтъците, солта, водата и брашното се замесва тесто до получаване на твърдост за точене. Разточва се лист с дебелината на кора за юфка, след което се режат ленти с ширина 4 пръста. Останалите белтъци се разбиват на твърд сняг и от тях се взема и се слага върху лентата. Навива се пуричка, която не трябва да е дебела, само толкова, колкото да се залегнат двата края на листа. Краищата се притискат с вилица и се пърже в силно сгорещена мазнина. Готовите пурички се овалват веднага в пудра захар или ванилова такава.

И един малко по - различен крем карамел

Продукти:
6 жълтъка
2 цели яйца
около 300 гр. захар
700 мл. прясно мляко
250 мл. сметана
1 ванилия
шайби ананас
захар за карамела и за ананаса

Приготовление:
Жълтъците се разбиват на пяна, добавят се и целите яйца. Захарта и млякото са преварително сварени заедно и се прибавят към яйцата, сметаната също. Накрая се ароматизира с ванилията. Купичките за крем карамел могат да се приготвят по обичайния начин, поставят се във водната баня и се налива горната смес. Пече се на 200 гр. до готовност.
Шайбите ананас се карамелизират със захар от двете страни и така са готови за сладка гарнитура на карамела.
Когато малко поизстинат купичките, внимателно се обръщат в съда за поднасяне и върху готовия крем слагаме по парче ананас. На въображението на всяка домакиня оставям подреждането на парчетата, аз ги забождам в самия крем.