Красивите викториански статуетки

Като малка ме водеха често на гости на една възрастна братовчедка на татко. Тяхната къща беше подредена като музей. Те нямаха деца и нищо в техния дом не се местеше, всяка вещ стоеше на това място, на което беше сложена от самото начало. Бях много кротка , слагаха ме на едно от леглата и ми даваха две играчки, едната моята парцалена кукла, другата – нащърбена статуетка на момиченце, прегърнало мечето си. Разбира се на мен понякога ми доскучаваше и влизах под масата. Там ми харесваше, защото миришеше на хубаво. И разбрах защо. В тези години имаше голям недостиг на доста стоки и те си бяха наредили тоалетните сапуни на кръстачката на масата, под плота. И едната вечер направих непростимото, започнах да ги бутам, те падаха и аз се смеех с глас. Но това изложи леля Надя и тя ми се накара много хубаво. И отново пак само на леглото и с моите играчки, които бях заменила с няколко минути смях и плач. И до ден днешен, като видя такива статуетки се сещам за милите си близки, около които израснах.

Разглеждайки тези красиви фигурки, разбирам защо сега са доста скъпи, толкова добре направени, будещи възхищение. Майстори са били техните създатели.

Всяка една от тях е с прекрасни цветове , рисунък и пластика.

Разгледайте ги добре, не сте ли омагьосани?

Синя серия красота

В бащиния ми дом живеехме със семейството на татковата сестра. Те за известно време са живели в Силистра, където бил командирован свако ми. А само преди година, преди да се върне татко от Египет, се оженили и татко им донесъл подарък, красив тънкостенен сервиз за чай. И до този момент никой не го е ползвал. Чашата е синя отвън, с ядосан змей, бълващ огън. Вътрешността е бяла и когато се погледне през вътрешността на чашата към светлината, се вижда змея. Много, много красиво съчетание на цветове, едно прекрасно произведение на човешките ръце. Като дете той ме впечатляваше и когато бях в малките класове, казах на татко, че не е честно ние да нямаме такъв. Той ми отговаряше през смях „ откъде да знам, че ще имам такова момиченце, иначе бих донесъл още един”. А ние в къщи употребявахме италиански сервиз, от който нищо не остана, само спомена за него. Сега имам само един съд за краве масло, който подарих на снаха си.

Едва ли има домакиня, която да не се спира пред красиво подредените и разнообразни порцеланови сервизи. Но мен най - много ме впечатляват тези, изработени от старите майстори и показани в галериите на аукционните къщи, както и в сайтовете на Гугъл, от където намерих тези снимки.

Такава красота радва душата и очите, оставя човек в една омая от срещата с прекрасното.

Порцелановите кукли на викторианството

Детството ми премина в купонна система и тогава нямаше никакви играчки. Помня моето плъстено мече, дървената ми количка, която получих за Нова година. Без да искам, видях как татко скришно боядисва и сглобява още 20 такива. За всички деца на колегите си.

И доста по – късно, когато бях вече доста голяма, ми купиха спяща кукла. Как и се радвах, стоеше на място, което бях и определила и само я гледах. Радостта на закъснялото ми детство.

Когато подготвях материала за дантелите, попаднах на ръчно изработени детски порцеланови кукли. И пак се пренесох в годините на моето детство. Толкова красота, изящество и радост изпитах, сякаш отново съм дете.

Надявам се, че тези красиви кукли ще доставят радост и на вас, ще се откъснете за малко от своето ежедневие и ще станете децата, които искате да бъдете.

Пожелавам ви приятно прекарване в света на децата!

ВЕЛИКДЕНСКО ОЧАКВАНЕ

Април месец е изпълнен с доста празници, но за мен най – хубавия е Великден. ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО. Има някаква магия около този ден, някакво таинство. Самият акт на подготовка за празника през страстната седмица ни прави някак тихи. Очакваме Възкресението.

Никой не е видял тайнствените събития, които са се извършили в гроба. И не трябва да се опитваме да си ги представим. Пред нас е фактът: посятото веднъж семе като че ли експлодира, Христос остава с нас. "И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света". Той възкръсна, за да присъства навсякъде в нашия живот. И днес всеки може да Го намери. Той не е историческо лице, за Което можем да си спомним или да Го забравим. Да, Той е живял преди две хиляди години. Но не просто е бил, Той е – в това е тайната на християнството, загадката на силата Му.

Традициите за тази седмица са, че в църквата се отслужват няколко литургии, а в четвъртък най – възрастната жена от семейството боядисва яйцата, като първото е винаги червено. С него се натъркват челата на всички деца. А украсяването на яйцата била работа на младите. Яйцата са боядисвали с бои от билки.Риган, за червено ; смрадлика – за оранжево; коприва – за зелено; орехи – за жълто; за кафяво – листа от кафявите обвивки на лука. Днес има голям избор на безвредни бои и красиви копирки.

Обикновено за нашите празнични трапези се приготвя агнешко, месят се козунаци. Рецепти за приготвяне на вкусно агнешко има във всички кулинарни сайтове, кои от кои по – вкусни, но аз предпочитам класическите, приготвяни от моите баба и майка. Това , което ще предложа е супа от агнешки дреболии и печено агнешко със зеления.

Супа от агнешки дреболии

300 гр. бял дроб

1 сърце

малко чревца

5-6 стръка зелен лук

2-3 моркова

2 лъжици доматено пюре

1 лъжица рязано домати от консерва

60 – 70 гр. ориз

девесил на вкус

джоджан по желание

черен пипер на вкус

1 яйце

½ чаша кисело мляко

магданоз

Дреболиите се варят с малко вода и след завирането малко се посоляват. Когато месото е готово се изважда и се надробява на малки кубчета. Бульонът се прецежда и се долива още вода. След завирането се добавят ориза, лукът на много дребно, девесила и джоджена, посолява се съвсем леко и се пускат парчетата месо. Когато се посвари се добавя доматеното пюре и парчетата домати. За по – голяма плътност се запържва малко брашно с олио и се излива в супата. Когато заври, намалява се температурата се застройва със стандартната застройка от кисело мляко и яйце. Слагам и щипка лимонена киселина за леко подкиселяване на супата. Накрая се добавя и пресния магданоз, ситно нарязан.

A колко е вкусно агнешкото печено, приготвено на пещ. Така го правят там, където има такава. При домашни условия става също вкусно, но се пече малко повечко. Майката на моята снаха винаги приготвя 2 вида печено на фурна, ето едната нейна рецепта. В къщи я приготвям по същия начин.

Печено агнешко

1 килограм агнешко /или едно задно бутче/

4-5 връзки зелен лук

1 голяма връзка магданоз

няколко клончета девесил

3-4 стръка джоджен

2-3 лъжици доматено пюре, или 3-4 домата

2-3 лъжици олио

1 лъжица червен пипер

сол и черен пипер на вкус

малко брашно

Зеленчуците се нарязват на дребно, като се оставят 3-4 стръка зелен лук цели. Те се слагат отстрани, около нареденото месо. Тази зеленчукова смес се разстила на дъното на тава, леко намазнена. Месото се намазва с приготвената мазнина със сол и черен пипер и се нарежда върху зеленчуците, тогава се налива доматеното пюре или нарязаното домати с малко вода. Месото нарязваме леко, за да поеме от аромата на ухаещите зеленчуци. Покрива се с листи от лопуш /лобода/, завива се с фолио. Пече се около два часа и половина на около 200 градуса. След първите час и половина се отвива и се допича, за да хване коричка. Честичко се облива със соса, за да не остане сухо.

В една по - стара публикация имам две изпитани за козунаци, които намерих в кулинарен сайт. Ето къде : "Нови рецепти от мамината тетрадка"

Красотата на брюкселските дантели

Преди години бях на турне с хоровия състав на Разград в Сомбатхейм, Унгария. Бяхме настанени в замък, единствен устоял на нападенията на турските войски и запазил идентичността си. Тогава в една от залите имаше изложба на брюкселски дантели. Толкова красиви и различни, споменът ми ги е запазил, за да потърся по – късно моя учителка. Тя плетеше такива, но някак скришно от нас. Когато останеше сама , с мъката си по починалия и син. Много пъти я молех да ми покаже как плете, напразно. Много е трудно, няма да можеш, ама защо ти е да си мориш очите, това беше нейния отговор. Сега вече тя е доста възрастна и се отказа от това красиво изкуство. Сега е в дом за стари хора и когато съм я виждала ми призна, че съжалява много за това, че не ме е направила своя наследница. За което съжалявам много.





И реших да намеря красивите снимки в Гугъл, за да доставя удоволствие на нежната половина на свежото. Започна едно търсене, но това, което открих ме остави бездиханна. Толкова красота,която е неувяхваща. Дантели за дрехи, за домашния уют. И създава такава наслада. Красота, сложност на плетене, много, много труд.


















На всички дами пожелавам приятно гледане, на тези които обичат красивите неща - също. По долу пиша и линка на тези красиви дантели, за сведение.
http://lace.lacefairy.com/Lace/ID/Nanduti.html