Много дългата и досадна зима май вече си замина. Толкова много ни досади тя с нейната ледена прегръдка. Все се надявахме, дойде ли Март и ще си отдъхнем. Но не би.
За мен тя беше много, много дълга. Направих мартенички, празниците бях ден след ден. От хубави по - хубави. А тая зима все ни нападаше. Така попари нашето очакване за топлата и красива пролет. Минзухарите в градината не бяха в обичайния си вид, целите затрупани, едва се виждаха. Наложи се да ги откъсна, иначе са ми красиви там, където си растат.
За мен тя беше много, много дълга. Направих мартенички, празниците бях ден след ден. От хубави по - хубави. А тая зима все ни нападаше. Така попари нашето очакване за топлата и красива пролет. Минзухарите в градината не бяха в обичайния си вид, целите затрупани, едва се виждаха. Наложи се да ги откъсна, иначе са ми красиви там, където си растат.
Оплетох си красив шал, който бях замислила да прибера в гардероба след първата му топла прегръдка. Но си го носих почти до преди 2 - 3 дни. Бледа снимка на модела показвам, но това е качеството на снимка, направена през тъмните дни.
Сега вече очакваме най - хубавия пролетен християнски празник - Великден, подготвяйки се отрано за него. Плануваме какво точно трябва да направим, за да се чувстваме добре и да празнуваме по най - добрия начин. И в същото време да не усетим умората от домакинската работа. Въпреки че това е приятна умора.
Ще боядисаме яйцата, на Цветница ще се приберем в домовете си с клонките върба, добрите амулети на домовете ни.
Ще изпратим картички, по пощата и виртуални, на близки и приятели с пожелания за здраве, щастие, късмет и успехи.
И ще празнуваме Великден с възгласа "Христос възкресе", за да чуем "Во истина възкресе". Като всеки голям празник и този ни дава надежди за една добра година. За осъществяване на нашите желания да е по - добра, по - лека, по - здрава..
2 коментара:
Надеждата в днешно време сякаш е повече от необходима!
По принцип съм оптимист, но нещо взех да се предавам по малко :)
казвам си: горе главата и се надявам...
Слънчев уикенд!
О, Дани, моята надежда доста отдавна умря. И оная приказка, че тя умирала последн, май вече не е актуална. Но ината май е силен, щом успяваме да даваме кураж. И нали това е целта, да не хленчим, че кой ли ще ни чуе. И на теб един слънчев и спокоен уикенд.
Публикуване на коментар