Дойде ли вече пролетта?

Много дългата и досадна зима май вече си замина. Толкова много ни досади тя с нейната ледена прегръдка. Все се надявахме, дойде ли Март и ще си отдъхнем. Но не би.
За мен тя беше много, много дълга. Направих мартенички, празниците бях ден след ден. От хубави по - хубави. А тая зима все ни нападаше. Така попари нашето очакване за топлата и красива пролет. Минзухарите в градината не бяха в обичайния си вид, целите затрупани, едва се виждаха. Наложи се да ги откъсна, иначе са ми красиви там, където си растат.

Оплетох си красив шал, който бях замислила да прибера в гардероба след първата му топла прегръдка. Но си го носих почти до преди 2 - 3 дни. Бледа снимка на модела показвам, но това е качеството на снимка, направена през тъмните дни.

Сега вече очакваме най - хубавия пролетен християнски празник - Великден, подготвяйки се отрано за него. Плануваме какво точно трябва да направим, за да се чувстваме добре и да празнуваме по най - добрия начин. И в същото време да не усетим умората от домакинската работа. Въпреки че това е приятна умора.

Ще боядисаме яйцата, на Цветница ще се приберем в домовете си с клонките върба, добрите амулети на домовете ни.

Ще изпратим картички, по пощата и виртуални, на близки и приятели с пожелания за здраве, щастие, късмет и успехи.

И ще празнуваме Великден с възгласа "Христос възкресе", за да чуем "Во истина възкресе". Като всеки голям празник и този ни дава надежди за една добра година. За осъществяване на нашите желания да е по - добра, по - лека, по - здрава..