Начин за боядисване на яйца

На Велики четвъртък , рано сутринта, се боядисват яйцата за празника. Има много сведения за тов защо го правим и каква е символиката.
Няма данни за това, кога са започнали да багрят яйцата. Има исторически и археологически сведения, че яйца са се багрили и дарявали в Древен Египет, Персия, Рим, Китай. Ритуалите са свързани с началото и тайната на живота и безсмъртието.
Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицитворява гробницата на Христос и камъка, който е отместил. По-късно асоциацията се промения заради наложилия се обичай яйцата да се боядисват в червено - кръвта на Христос.

Евреите са имали обичай, когато ходят на гости някъде, да даряват домакинът. Ако гостът е много беден, то той дарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим на среща с римския император, следвайки обичая тя му подарила яйце, обагрено в червено. Символ на Христовата кръв. Тогава именно навлязал този обичай за багренето на яйцата, като по - късно започнало използването на други цветове.
А ето и моите начини за боядисване на яйца. Най - напред е червеното, което слагам пред иконата, която пази моя дом. Ползвам както естествени багрила, така и купени такива. Също и лепенки, метални звездички и лунички. И восък, с които те стават много хубави, макар че това е една доста трудоемка работа.

Когато искам да направя мраморно яйце, измитото такова увивам в шлюпините на стар лук, като всеки пласт завързвам със здрав конец. И всеки следваш пласт - също. Така те стават много интересни. Ако не, просто във водата слагам шлюпините, яйцата в марля и варя така около 15 мин. от началото на завирането.

Ползвам също и готова боя с желатин, направените яйца са красиво пъстри и гланцирани. Правила съм и с олио, като най - напред боядисвам в по - светла боя и тогава в по тъмна. Това е правило, първо светлите и постепенно се преминава към тъмните цветове. Когато търсих нещо ново, прочетох, че мокро яйце се овалва в ориз, завързва се в марля или парче чорап и се слага в оцветената с боя вода да се вари. Крайният резултат е приятни бели петна на повърхността на черупката. Допълнително декорирам с картинки или ваденки.

А в един руски сайт открих необикновено красиви яйца, рисувани с восък или органични бои. Толкова добре направени, това е голямо изкуство. Знам че по подобен начин се изработват и тук такива, като за целта се ползват специална писалка, перодръжка с перо или топлийка. Нарисуваните фигури са фантастични.

КРАСОТА ОТ МЕТАЛ И ПОРЦЕЛАН

Едва ли има жена, която да не се спира пред витрините с наредените красиви бижута. Перфектната им изработка винаги е била магнит и е будила възхищение. И как няма, когато забряваш за времето. Едни такива, с камъни , с камеи, със сложни плетеници. А си въздишаме, защото колкото и да имаме, пак са малко.
Но винаги съм мечтала за онези, старите, които са носили радост и дори са предизвиквали завист. Специална изработка на капризните богати жени..

Когато видях тези брошки, обеци и гривни вече знаех, че ще ги харесате. Защото тяхната изработка не се нуждае от коментар. Много трудно избрах тези, които да предоставя на вашето внимание.

Рисунък, великолепен замисъл, финес. Това са думите за тяхната красота и брилянтно изпълнение.

Бижута - мечта, носещи полъха на времето си и говорещи за вкуса на тогавашните високопоставени дами. И запазени до днес в музеите и аукционните къщи. И благодарение на тях, ние имаме възможност да им се радваме и тайничко да завиждаме. Съвсем по женски, нали?

Пожелавам ви приятни минути с тези прекрасни бижута.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, КОЛЕГИ!

Бъдете здрави, щастливи и обичани. Успехи в най - хуманната професия!

Наздраве!

Из кулинарната ми тетрадка

Когато определям менюто в къщи, винаги се съобразявам с това, че месото не трябва да е мазно. Понякога, когато приготвям пилешко, то е толкова мазно, че не слагам мазнина, оставям го на собствена. Използвам само пилешко и телешко. И риба, разбира се. А свинско само когато трябва да посрещам гости. Много рядко готвя, тъй като не е най - любимото блюдо. А доста често в къщи, за разтоварване приготвям леки храни, като предястия, които харесваме. Едно от тях е пълнени гъби с кайма и пармезан или кашкавал. Защото всички обичаме гъби и приготвеното с тях.

Пълнени гъби

кайма около 300 гр.
червен пипер 1/2 лъжичка
черен пипер на вкус
люто къри 1/2 лъжичка
по - големи гъби на човек по 4-5
пармезан или кашкавал
краве масло 50-6- гр.
сол

Каймата се омесва като за кюфтета и се оставя да поеме ароматите. Гъбите се изчистват от пънчетата и се нареждат в тава, леко намазана с масло. В дупката на пънчето се слага малко сол, бучка масло и кайма, оформена като кюфтенце, голямо колкото гъбата. Когато всички са готови, се слагат на слаба фурна за около 30 мин. Когато се запече леко, се слага на всяка гъба по малко настърган пармезан или кашкавал и се дозапича.

Писах, че приготвям само пилешко и телешко месо, защото те са хубави за диетична храна. Бульоните от тези меса са чудесни за подсилване преболедували и слаби организми. А това, което предлагам като следваща рецепта, често правя, тъй като става много хубаво и лесно.

Телешко варено

1 кг телешки джолан ( с кокъла)
4-5 картофа
2-3 моркова
2 домата
1-2 лъжици олио
половин глава целина
зърна черен пипер
сол
хрян
магданоз

1 дафинов лист

В тенджера под налягане се вари месото до готовност, като преди това се препенва внимателно. Слага се и главата целина, която след това изхвърлям, а също и черния пипер. Моите предпочитания са да е цял и по възможност го слагам в тензухена торбичка и след това също изхвърлям. След това месото се нарязва на кубчета. Бульонът трябва да е бистър.
В друга тенджерата се прелива през цедка бульонът, слага се и олиото. Когато заври отново , се добавят нарязаните на по - едро картофи и моркови, солта, дребно нарязани 2-3 стръка целина и магданоз. Когато зеленчуците се посварят, добавя се и настърганото или нарязано домати. Прави се по предпочитания.
Когато се сервира, може да се поднесе и люта добавка от настърган хрян в сол и оцет. Може да се направят и люти пукани чушки в олио, оцет, захар и сол.

БАЩА МИ - ХАДЖИЯТА

Много рано моя баща е останал сирак и веднага след завършване на гимназията, започва да работи във фирмата на свой братовчед. Той бил търговец на яйца, заклани птици и пух за бита. Бил е много опитен, търгувал с Германия и Египет, където е имал представителни кантори. След като работил известно време в складовете като най – доверен човек, чичо Георги (така се казваше братовчеда на татко), решил да го изпрати в Египет, защото му трябвал там за големи доставки по поръчка. Престоят му бил около2 години, там е имал връзка с други българи, работещи в мисии и кантори на представителства. Това за младия ми баща е било голямо предимство, тъй като е всеизвестна младежката дързост и интерес към непознатото. Това, което е изживял през тези години там, снимките, които имаме в един красив албум, показват красотата на стария Египет. Хеопсовите пирамиди, оживените улици с характерните палми, уличните търговци, укротителите на змии..
Често, сгушена в прегръдките му, слушах унесена за тези красиви места. Когато разказваше за Хеопсовата пирамида, всичко ми изглеждаше толкова невероятно. Гледах снимките, колосите пред входа и не можех да си представя величието им и тяхната тайна. Татко ми казваш , че е много красиво, но все пак аз исках да видя тези чудеса, не само на снимка. И най - много се удивлявах на това, че той се е изкачил донякъде на голямата пирамида и там е написал: ,,физкултурно дружество Юнак – Разград”. И сам казваше,, как така съм направил тази грешка, не е трябвало”, но пак се засмиваше на младежката си постъпка.

http://estet.log.bg/article.php?article_id=20475&page=2#last_com

Това е блога, от който съм копирала 2 снимки, които публикувам в моята публикация. За съжаление , снимките от албума на баща ми са в сина ми и не мога да използвам. Благодаря за тази красота на горния блог, посете го, ще ви хареса.

Другото, което много ме вълнуваше, бяха разказите му за Божи гроб, намирах ги като нещо много магнетично и потайно. Както е и в действителност. Според неговите думи, до мястото в пещерата се слизало по едно тясно каменно стълбище, на което стъпалата били доста изтрити от краката на поклониците, които влизат там. А стените имали форма на рамене, тъй като залитайки за равновесие, хората се опирали и така оставяли отпечатъци на едната или другата страна. Било доста страшно, защото тогава пещерата не е била осветена и слизайки, се надявал да не се случи нищо лошо. А камъка, който целували поклониците, бил издълбан от хилядите устни. Това ми разказваше татко и колкото пъти да го слушах, все ми беше интересно. Излизайки навън, получил документ, че е хаджия. Но най-ценното за нашия дом беше един кръст, много красив и украсен по края с дантела. Беше изработен от седеф, впоследствие изчезна от къщи и не знам къде е сега. Имаше и една книжка с молитви и малко осветено клонче от маслината, която се е намирала до входа на пещерата. Тя имаше целебни свойства и тъй като много боледувах като дете, тази реликва винаги стоеше под възглавницата ми. И моите родители знаеха, че това чудо помага. Но тази книжка не видях след смъртта на майка ми.

Сега, затваряйки очи, възстановявам разказите на баща ми, който държеше да зная и помня тези неща, които аз предадох на своите деца.

Баниците на баба

При последното ми пазаруване в един от магазините видях, че вече са заредили боите за яйцата. А миналата година внучката ми дойде в къщи, за да направим продуханите яйца, тези за украсата. Боите ни бяха толкова много, на целия квартал да направим. Седнахме и кротко си рисувахме каквото сме решили. А в краката ни дремеше кокера на детето. Само от време на време ни поглеждаше и после пак сън. Направихме доста, а тя ме помоли да има и за приятелките и. И когато най - малко очаквах, тя ме пита дали вече няма да и дам да яде. Моята злояда внучка.. Обикновено правя веднага палачинки, любими на внуче и куче. Но този път изненадата беше пълна. Видяла внучка Рая, че има кори за баница и ме помоли да и направя "оная, вкусната, бабо". И я оставих да си рисува, че ще изтърва момента на желанието за храна. След време седнахме и си хапнахме и трите. И за тази година вече ще съм готова за всякакви желания на малката, че така и работата е по - спорна.
Рецептата за баницата е следната.

1 пакет кори за баница
4 яйца
250 - 300 гр. сирене
1 пакетче краве масло и малко маргарин
непълна кофичка кисело мляко щипка
щипка сода за хляб

В купа събирам яйцата, млякото, сиренето и содата, след което намазвам дъното на тавата с масло, което съм разтопила. Корите за баница разделям на 4 и всяка четвъртинка намазвам с малко масло, на две места слагам от плънката по малко. Откъм по - малката страна на правоъгълника навивам на руло. Внимавам да не се пукне листа и стягам краищата като на бонбон. Готовите рулца нареждам едно до друго плътно, а останалото отстрани място запълвам докато се напълни тавата. За отгоре оставям малко масло, ако не е стигнало си разтопявам още малко. Ако е останала плънка, може да се излее върху корите. Пече се на умерена фурна до златисто, след което напръсквам без да загъвам, тъй като малката не обича "удушена" баница.

А съм правила и още нещо, което ще ви предложа, като се надявам и то да задоволи вашите вкусове. За тази рецепта може да се използват кори за баница или бутер тесто.

За плънката се използва не много мазен бекон около 150 гр, пилешко месо около 100 гр. ( може да се сложи и по - суха шунка) и малко сирене, също и 2-3 яйца. Корите се режат на квадрати по 4-5 листа. Маже се с краве разтопено масло само малко, защото бекона има собствена мазнина. Плънката се слага в средата и се загъва на триъгълник, като се притискат краищата леко. Тези парчета се нареждат в намазана с мазнина тава, като с четчица се мазва върху кората малко краве масло. Пече се като горната баница и когато леко се запече, по желание може да се настърже кашкавал. Ако правите това с маслено тесто, се работи по същия начин, като краищата се натискат с вилица, за да не се обърнат при печене.

Колкото до боядисването на яйцата за тази година, аз ще съм подготвена с нещо различно, че искам да изпратя детето доволно в къщи, при мама и тате.
Преди да свърша изведнъж се сетих, че когато тръгнах да изпратя внучето и кучето към тях, носехме на ръце кората с готовите боядисани яйца, кучето се дръпна и .. стана голямата беля. Счупиха се боядисаните за ядене, кухите също, стана лошо. Имаше смях и сълзи, доволно куче и гневна внучка.Затова още на следващия ден хванах нови и отидох да утеша сърдитата ми мила, че бях се провалила в желанието си да създам настроение на детето. Сълзите бяха изтрити.

А снимките са от моите миналогодишни яйца за украса.

Сладкиши от кулинарните сайтове

Когато наближи Великден, в моя дом винаги има една нескрита радост и желание точно тази година да бъде малко по - различно от преди. И разбира се, веднага се допитвам до другите домакини, публикували свои рецепти в кулинарните сайтове. И понеже на празник не може без сладичко, рецептите, които намерих и ще ви покажа са точно такива. Те са леки и мисля много добри, а вероятно и хубави за кафе или чай.
Ето първата от тях.

Сладкиш с череши / могат да се използват и от компот, добре изцедени от сока/

2 чаши череши
1 чаша краве меко масло
1 чаша захар
1 1/2 чаши брашно
4 яйца
1 чаена лъжичка бакпулвер
пудра захар

Маслото се разбива добре и се прибавя захарта, бие се до побеляване. Добавят се яйца едно по едно и след като се получат мехури, се прибавя добре пресятото брашно с бакпулверът. Предварително оваляните череши в малко брашно се пускат в сместа внимателно с леко бъркане. ( Овалването на черешите в брашно е с цел, пуснати в маслената смес, те да останат цели). По желание може да се добави и портокалова кора, аз бих я карамелизирала.
Така готовата смес се излива във тава, на дъното на която е сложена намазнена хартия за печене.

Шведска ябълкова торта

600 гр. ябълки
125 гр. бадеми
100гр. захар
80-90 гр. краве масло
30 гр. брашно
40 мл. лимонов сок

Ябълките се нарязват на филийки. 100 мл. вода с 1 лъжица захар се кипват на котлон и се пускат ябълковите парчета, за да се задушат.
Маслото и захарта се разбиват до побеляване, добавят се жълтъците, сокът на половин лимон, брашното и бадемите. Може да се сложи и кората на половин лимон - настъргана. Белтъците, с щипка сол се разбиват на сняг и много внимателно се добавят към сместта на маслото. Бърка се много леко.
Дъното на огнеупорната тава се намазва с краве масло, нареждат се ябълките и се излива маслената смес.
Пече се 45 мин.. Не посочвам градуси, тъй като различните фурни имат различни режими за печене. Приблизително 170 - 180 гр. И се проверява с клечка.

Рецептата за черешовия сладкиш съм взела от " Нож и виличка" от 14 Юни2008 год. А ябълковата торта е от "Бг кулинар".

http://bgkulinar.net/recepti.php?id=1477

http://nojivilichka.wordpress.com/2008/06/14/sladkish-s-chereshi/