Нашите две светини.
Помня екскурзията ми до Литва, Латвия и Естония. Беше доста отдавна, но това което видях, помня много добре и с подробности. Когато във Вилнюс екскурзоводката ни каза, че отиваме в стария град, не предполагах какво ще видя. Все пак това е държава, непозната за мен, а и за всички други от групата. Насочихме се към Слънчевата порта, наречена така заради това, че лъчите на изгряващото слънце огряват най - напред на нея. От там се влиза в едни тесни улички с много и различни магазинчета и кафенета. Красивият ни гид спомена, че минаваме покрай православната църква и влязох да запаля свещ за здраве на семейството си. И вече на изхода чух музиката на орган, прекрасна и омайваща. В съседство беше старата катедрала, снимката на която не намерих в архива си. Музиката, която слушах около 10 мин. щеше да провали обиколката ми. Дойдоха да ме търсят, но вечерта отново се върнах, имаше голям концерт. И в другите две държави посетихме катедралите, но за мен най - силен остана този от Вилнюс.
И този спомен ме накара да покажа някои от църквите и катедралите, които съм посещавала , а останалите бих искала да видя.
Музиката е нещото, което обичам много, винаги когато имам възможност си доставям удоволствието да я слушам. А органовата такава е толкова силна, толкова вълнуваща, не мога да я сравня с друга. Доста време свирих на пиано, но прекъснах поради невъзможност да притежавам собствено такова. И слушането и донякъде компенсира разочарованието ми, че не можах да дозавърша започнатото ми обучение.
Разбира се катедралите са и съвкупност от красива архитектура, великолепни стенописи и стъклописи, изваяни от ръцете на велики художници. Не бих се ангажирала да ги изброя, защото бих пропуснала някой от тях.
Не би могъл да мине човек, без да се спре пред красотата, изваяна от човешките ръце и дълго да помни това, което е видял и преживял.
Публикации
2 коментара:
Има невероятно величие и в катедралите и в църквите,невероятна архитектура ,която въздейства и днес.Аз също свирих много години на пиано ,купих си собствено,но по независещи от мен обстоятелства се наложи да се разделя с него и тъгувам,така че ви разбирам.А за музиката на орган е излишно да говорим-трябва само да се слуша
Дани, аз също дълго "боледувах" за пианото, но тогава годините бяха такива. А слушам класическа музика от дете, татко беше счетоводител на филхармонията, та аз с него ходех през ваканциите на репетициите. А и правеха хубави образователни концерти, това в момента е доста смешно за младите хора.
А органа е фин инструмент, поняко плаче, понякога въздиша, като жив човек е..
Публикуване на коментар