Free clock За хубавите неща

03 ноември 2009

Рецепти от немската кухня


Сладкиш с ябълки - немска рецепта

Продукти:
250 гр. краве масло
250 гр. захар
5 яйца
1 ванилия 350 гр. брашно
1 бакпулвер
1 кг. ябълки
около 250 гр. пудра захар

Начин на приготовление:
Обелете и нарежете ябълките на малки продълговати парченца. Маслото разбийте добре да се получи пухкава смес. Добавете яйцата, разбити почти до готовност, захарта и ванилията. Внимателно смесете всичко на малки обороти на миксера до получаване на еднородна смес. Добавете брашното с бакпулвера и бъркайте с шпатула. Добавете и нарязаните ябълки, като внимателно бъркате, за да не се слепят. Готовата смес изсипете в намазана и поръсена с брашно тава. Печете н а 200 гр. около 30 мин., като проверявате с клечка за зъби.
Пудрата захар намокрете с малко студена вода и веднага я разстелете върху готовия и още готов сладкиш.

Чийзкейк - брауни от Алиана

За сместта брауни:
120 гр. тъмен шоколад (добре е да е 80% какао)
150 гр. кафява захар
2 яйца
60 гр. брашно

За сместта чийзкейк:
1 яйце
240 гр. филаделфия
60 гр. захар
1 ванилия

Този чийзкейк е за тава 24 x 24 см., на която покривате дъното с алуминиво фолио и нагрявате предварително фурната на 180 гр.

Шоколадът и маслото се разтопяват и същевременно разбиват на топло, като непрекъснато се бълрка. Добавят се захарта и предварително разбитите яйца и биенето продължава. Към тях се добавят и брашното и всичко се хомогенизира.
Отделно всички съставки за чийзкейка се бият едновременно, за да се получи пухкава смес.
3/4 от сместа на брауни сместта се излива в тавичката, отгоре са налива и сместта за чийзкейка. Останалата четвъртина се насипва по лъжици върху втората смес и двете се смесват внимателно, за да се получат шарки като на мрамор.
Пече се на слаба фурна около 30 - 35 мин., като се опитва с клечка за зъби.

Кафявата захар може да се замени с бяла и да се ползва ванилин.


26 октомври 2009

Нещо сладко и вкусничко..


Нещо сладко, нещо вкусно, да това са такива рецепти, вече можем да си позволим да си хапваме сладичко. После ще мислим за диети, добър апетит.

Сладки кошнички с плодове


Продукти:
1 пакет бутер тесто
100 гр.кафява захар
2 супени лъжици краве масло
2 чаши круши (или други плодове)
щипка сол
2 супени лъжици прясно мляко
2 супени лъжици нишесте
1 ванилия

Приготовление:
Бутер тестото нарежете на квадрати, като изрежете острите краища за да добие почти кръгла форма. Сложете всяко парче върху купички за карамел и направете нещо като калпаче почти до листа за печене. Печете 15 - 20 минути до златисто и внимателно обърнете.
Маслото, захарта, солта и ванилията объркайте с шпатула в купа и добавете съвсем леко карамелизираните парчета круша (може да не се прави, но е по - вкусно) . Готовата смес внимателно насипете в маслените кошнички и залейте с нишестения крем, който сте приготвили предварително. Този крем е добре да се добавя преди сервиране.Той не трябва да е на бучици. Украсете по желание.


Мини баклавички

Продукти:
1 пакет маслено тесто
1 чаша млени или нарязани орехи
1/2 чаша захар
канела на вкус
краве масло
1/4 чаша мед

Приготовление:
Тавата в която ще печете подгответе с масло или хартия за печене.
В купа смесете добре орехите, канелата, захарта и щипка сол. Допълнително сложете смесените мед и масло и хомогенизирайте добре.
Листа разтворете и ако е с по голяма дибелина, леко разточете. Работете върху влажна кърпа, за да не залепне. Нарежете на ленти с ширина 7 - 8 см. и на средата сложете от плънката. Внимателно навивайте, като за всяка баклавичка това трябва да е един път и половина. Срежете и продължете със следващата. Така до края на всяка лента. Получените рулца сложете със срязаната част надолу, за да не се отвори при печене. Краищата могат и да не се запечатват, а могат и да бъдат прищипани, но сместа не се изсипва навън. Пече се около 20 мин. до златисто. Сиропира се след като изстине със захарен сироп 1:1. Ако остане от заливката в тавата, заварете отново и пак залейте, ще имате "гланцирани" баклавички.

20 октомври 2009

За моя празник


За моя празник ще направя тези хубави и изпитани рецепти, надявам се да изненадам моите гости. Предлагам ги и на вас.

Бърза ягодова торта


250 гр. ягоди
1/2 чаша кристална захар
2 пакетчета крема сирене
1 чаена чаша пудра захар
200 - 250 гр. сметана
1 готов кекс малък, без плънка

Измийте и нарежете ягодите според големината на 2 или 4 парчета и добавете кристалната захар. Оваляйте ягодите, без да ги наранявате. Сложете в хладилник. Разбийте крема сиренето с пудрата захар, нарежете на много малки парченца кекса и го добавете към горната смес, добавете 1 ванилия по желание и много внимателно разбъркайте с шпатулка. Сложете сместта във форма с обръч и сложете в хладилник да се стегне поне за 2 часа. Нарежете на парчета и украсете със захаросаните ягоди.


Топчици от сирена за мезе

2 крема сирене
1 чаша твърдо сирене ( добре е да е Чедър)
1 /2 супена лъжица смлян бахар ( черен пипер )
връхчета на зелен лук
1 зелена чушка ( нарязана на много малки парченца)
1 супена лъжица соев или уорчестър сос
1 с.л. лимонов сок
сол на вкус
млени орехи

От всички продукти направете малки коктейлни топки, които след това оваляйте в млените орехи, оставете една нощ в хладилник.

15 октомври 2009

За бабините внучки

Тази публикация направих за милите внучки на баба Маргарита, показана е не само обичта на децата към тях, но и интересните приятелста между животните.









Прекрасни снимки, които ще зарадват не само децата.







Слънчеви залези


Сбогом наше лято се пее в песента, но дали е лятно, есенно или зимно, слънцето винаги е желано. А романтиката на летните и есенни вечери, с чаша в ръка, това е красив спомен.





Природата, като един виртуозен изпълнител, показва цялата красота на залезите, злато и сребро се преплитат, използвала е цялата гама на палитрата.






Това е нещото, което ни топли през есента и зимата, спомените за красивите морски залези.






Изгледът на залязващото слънце е особено красив в пустините, едно необятно пясъчно море, което отразява лъчите и го прави неотразимо.








Най - много харесвам разходките привечер с внучката ми. Събираме листа, от които правим есенни рози, напръскани със златен брокат. Ровим крака си в падналата шума, слушаме приятното шумолене и гласовете на другите деца. Това е златната есен, с мирис на наближаващата зима.



14 октомври 2009

Изпитани и вкусни


Две хубави рецепти предлагам, с които да разнообразите вашето меню. Изпитани и вкусни.

Пълнени гъби с пармезан и колбас

за 4 човека

Продукти:
20 големи гъби
200 гр. хубав колбас
1 - 2 скилидки счукан чесън
3 супени лъжици зехтин
2 супени лъжици нарян на ситно магданоз
1/4 чаша пармезан
1/4 чаша вода

Приготовление:
Пънчетата на гъбите се нарязват на дребно, саламът по същия начин и се слагат в тиган заедно с чесъна и едната лъжица зехтин. Запържват се до златисто. Добавят се пармезана, магданоза и останалия зехтин. Напълват се гъбите с тази смес и се слага в тавичка с вода и още съвсем малко зехтин - само лъжица. Пече се на 250 гр. около 20 - 25 мин, ако има необходимост, се слага фолия, за да не загорят. Поднасят се с подходяща гарнитура и по желание.

Ягоди с крем

1 кг. ягоди
300 гр. сметана
1 почти пълна чаша захар
2 белтъка
2 супени лъжици сладко вино

Приготовление:
Измитите ягоди се нарязват на четвъртини или на еднакви ( ако ягодите са дребни - на 2, ако са едри - на 4 части ) не много дребни парчета. Нареждат се на дъното на чаши с широко дъно, белтъците се бият до получаване на стегнат сняг. Сметаната и захарта също до получаване на стегната смес, след което белтъците много внимателно се пускат при сметаната и се бърка с шпатула само в една посока. Който обича ванилията, може да сложи една за ароматизиране. Полученият крем се слага в чашите, без да се притиска и отгоре се украсява по желание с парченца ягоди, ментово листенце или цветни пръчици.
Същата смес може да се използва за спойка на плодова салата от замразени екзотични ( не само ) плодове.

11 октомври 2009

Уважението - длъжници ли сме му

Тъй като нямам снимки на моето семейство, си позволих да използвам тази от изображенията в Гугъл, ако авторите решат, че това е моя грешка, ще я премахна. Това е линк към нея:
http://www.promacedonia.org/ap_zarovo/ap_snimki.htm

Ранното събуждане понякога е неприятно, но тази сутрин при мен не беше такова. Заслушах се в една анкета по националното радио по повод показваните по турските филми стари обичаи за целуване на ръка и дали е добре да се живее с възрастните. Защото такъв обичай имаше преди доста години, аз самата съм от поколението, на което ме учеха. Не като задължение, като начин на взаимоотношения. В бащиния ми дом на масата сядахме само трима, мама, татко и аз. Но знаех, че пръв трябва да седне той, след това и ние двете. Това не беше задължение, а ред на по - възрастните в къщи. Но този ред така и аз не успях да въведа в моето семейство и с мъка гледах как се променят нещата. И сега в семействата на децата ми това май е нещото, което никога няма да го има. Опитвам се да намеря оправдание за тях, "на смяна са, изморени са, нямат време", но не е точно така.
Та се връщам пак на темата за радиото, казваха за нуждата от превъзпитаване, за уважение, за необходимост от един по - голям контрол. Но никой не каза, че е доста късно вече. Навиците ги няма, а и кой да ги създаде, когато най - напред този, който учи трябва да е научен и да изисква. А що се отнася за живеене на цялото семейство в един дом, това в съвременния хаос не може да се осъществи. Та как така един дядо ще диктува и ще налага своето видане на проблемите, без да се съобразява с другите. Брутално ни се струва, нали? Може би, но всички сме гледали старите български филми за цели семейства, синове, дъщери и рояк деца в мирно (едва ли!) съжителство с възрастните. Но това е само когато има водещ в такова семейство и другите знаят, че е за добро. Аз живях с добрата си свекърва 20 години, без да се нагрубим. Понякога се чувстваше напрежение, но никога не допускахме сблъсък, тя беше много интелигентна жена, аз отстъпвах и поемах и нейните задължения. Защото беше възрастна и ми беше приятно да я зарадвам с нещо лично за нея. Но мисля, че не бих се съгласила да бъда "глава на семейство" в един дом с моите синове. Няма да мога да издържа. Спирам с моите разсъждения, защото това е обемна тема. Само искам да кажа, че отдавна го няма смирението и по тоя повод ще цитирам участник на един форум:

Смирението е един от главните ключове на Мъдростта. То ни предазва от една от най-големите опасности в Духовния Път - гордостта. Смирението е необходимо, за да не възгордее човек от знанията си, ума си, способности, сила и постижения.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=976