Нашите художници

До сега разказах за старата история на моя град. Също и за съгражданите ми възрожденци, за съвремието на малкия Разград.

Днес ще се опитам да ви разведа из бохемския "Варош", там където е било и средището на художници, писатели, артисти. Красивите възрожденски къщи и до сега са запазили своето очарование. В малките кръчми са се събирали мъжете, на раздумка. На чаша кафе, юзче ( 100 мл.) ракия или половица вино, енфие или цигара. Сладки приказки са били явно, в компанията на приятели.

В такава обстановка са били и художниците от Разград. С времето, разбира се, са се сменили и кафенетата, но едно от тях е клуб на дейците на културата.
Най-видният художник от тук е проф. Илия Петров. Художник-живописец, общественик, ректор на художествената академия. В художествената галерия на града съм виждала негови картини, когато са били излагани. В тях с любов съм намирала любимите кътчета на детството ми.

В галерията са съхранени пълните колекции на картините на световно известните художници Драган Данаилов, Максим Цанков, Коста Петров, Георги Иванов . Това е "старото" поколение от тях.
А от по-младите са Димитър Стефанов, Иван Филчев, Здравко Батенбергски и проф. Илия Петров. Тяхните платна могат да бъдат намерени в по-малки колкекции.
Художникът Васил Карадимов има собствена галерия, която е отворена за посетители.

Съвременен Разград

От малко градче, което помня с умиление, вече няма и следа. А как ми харесваха тези безформени и кални улици, магазините с усмихнати продавачки и продавачи, пазарът около джамията. Там можеше да се намери "от птиче мляко", така се хвалеха селяните от съседните села. И вкуса на прясното краве масло, направено по един "класически начин", никога няма да намеря сега. И старата баня, която стана склад на предприятие, но никой не посегна на дървото, поникнало на покрива. И всичко онова, което сега изплува пред очите ми.
Започна през 50 години строежа на завода на живота - пеницилиновият, сега "Актавис" и "Биовет". След него, доста по-късно, на стъклозавода, а накрая машиностроителния завод и белгийския за преработка на царевица - "Амилум". За един град като Разград, това са основните източници на ръботна ръка.
През 50-те години се одържави и първия симфоничен оркестър в България, институция с традиции и богат репертоар. Тук са гостували много изтъкнати мизиканти и певци. Има и много добър смесен хор, носител на много златни медали и до днес.
И не на последно място моята гимназия, много красива и студена през зимата, сега езикова гимназия.
Моят град може да се похвали и с един от най - новите театри със страхотна акустика, където освен наши артисти, гостуват и чужди такива. До самият театър вечерно време греят светлините на цветен фонтан, до който можеш да починеш през горещите летни дни.
А тръгвайки към новия - стар хотел " Разград", трябва да минеш по плочите на ларгото и да поемеш дъх, защото започваш изкачването на многото стъпала. Вече на площадката пред него, обърнат към ларгото се "плисва" панорамата на града.
Това съвсем накратко е по-новата история на моя град, за съжаление не мога всичко да разкажа.

Моят град - продължение

Постепенно малкото селище приема преселници от по - малките селища наоколо. Първоначално в града е имало 7 джамии, безистени, баня ( която помня!) , голям хан.
През 1764 година е построена часовниковата кула, дело на тревненски майстор. Тя е действаща и до сега.
Другият символ на града е момина чешма, много красиво изработена бронзова статуя на млада жена с амфора.
Тук е и втората по големина джамия в България, която е строена през 1661 год. Сега е паметник на културата.
Първата църква в Разград е била разрушена и осквернена през 1828 год, а през 1832 е възобновена като полувкопан храм. Едва през 1860 год. е издигната новата църква.
Пишейки за миналото, не мога да не отдам заслужена почит към просветителите.
Никола Икономов, написал книгите "земледелие" , с което става родоначалник на селскостопанската книжнина в България. Той създава през 1820 год. първото класно училище в града.
А неговата съпруга Станка Николица Спасо - Еленина е първата българска поетеса и преводачка на "Прикаски за славните жени" и "Аза человекомразеца". В тях тя разглежда равноправието на жената и нейното културно просвещение.
През 1902 год. е роден Димитър Ненов, който е познат на музиковедите. Той завършва архитектура в Германия, работи като архитект, но е изумявал съвременниците си с виртуозните изпълнения на пиано. Налага се като пианист, композира и преподава в музикалната академия.

БОГОЯВЛЕНИЕ

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!
Да сте здрави , много къметлии и весело празнуване. Наздраве!

МОЯТ ГРАД

След един малък спор, се почувствах малко в дълг спрямо моя роден град. Истината е, че няма човек, който да не обича града си. Макар и малък, Разград има много богато минало и история достойна за уважение.
На километър от Разград се намират руините на римската крепос Абритус, която е известна с това, че при битка между готи и римляни е убит римският император Деций Траян.
Върху руините на Абритус възниква ранносредновековна българска крепост, разрушена при походите на киевския княз Светослав.
Западно от Абритус през XIII-XIV век се е намирало средновековно българско селище, известно с името Хръсград (или Херазград). През 1388 год. е превзето от турците. Историята от този период е малко известна
Съвременният Разград е продължение на този град.

СЛАДКА РЕЦЕПТА

Отминаха двата големи празника, масите бяха отрупани с какво ли не. Но май все не можем да се отървем от желанието да създаваме удиволствие на нашите близки. В доста дългия ми кулинарен стаж, много неща са минали през ръцете ми, но рецептата за едно много вкусно руло, ми е свързано със спомена за моя колежка, с която ме свъзват чудесни спомени. И така я озаглавих - "РУЛО МАРИЯ"
Ето и самата рецепта:

ЗА БЛАТА:
6 яйца
6 лъжици захар с връх
6 лъжици брашно
Жълтъците с едната лъжица се разбиват само леко с вилица, а белтъците с останалата захар на твърд сняг. Захарта трябва да се насипва по много малко, за да стане по-стегнат снегът. След това белтъците се добавят към жълтъците, и се насипва и двойно пресятото брашно. Пече се на 220-240 градуса.
За сироп се приготвя 1/2 чаша вода и толкова захар плюс 1-2 лъжици ром/ ромова есенция/

ЗА ПЛЪНКАТА:
125 гр. краве масло се разбива леко, добавя се 250 гр. пудра захар и 4 жълтъка един по един, 2 лъжици какао, 1-2 ванилии. Трябва да се получи хомогенна смес, която се нанася върху напоения блат, разпределя се равномерно и отгоре се насипва 1 чаша млени орехи, които леко се притискат към плънката.
Рулото се навива много внимателно и се слага във фризер за около 10 мин, за да се стегне.

КРЕМ ЗА ГЛАЗУРА;
Останалите 4 белтъка се бият до твърд сняг с 12 равни лъжици пудра захар и се добавя 1 ванилия.
Тази глазура се разпределя равномерно върху рулото, като се съблюдава дебелината на белтъците да е навсякъде еднаква. След това с вилица се изтегля като таралеж. И отново се слага на студено, за да се достегне.

РАВНОСМЕТКА

Когато зазвънят камбаните, в часа на рождението на Христос, винаги се връщам назад в годината. И си задавам много въпроси за свършените и несвършени неща. Не съм писала плюсове и минуси, че то май минусите ще са повече. Но поне съм била честна по отношение на близки, познати и на себе си. Най-вече на себе си.
В началото на годината се присъединих към кулинарките на един сайт, където намерих не само добри рецепти, но и приятни събеседнички. И до днес е така. Когато се съберат повече хора, има и хиляди решения на проблемите. Това е ползата от моя контакт с тези прекрасни момичета и момчета.
Доста по-късно, като научих за сайта от моя добра приятелка реших да дойда и тук. И с изненада установих, че ме приехте доста радушно, въпреки забележките на някои недоволни, че не са добре посрещнати. И не само ме приехте, но намерих съмишленици, приятели и най-важното, имам възможността да изкажа своето мнение. Създадох и своя блог, за който отново ми помогнаха свежари, благодаря им от сърце.
И ако това не е една добра година за мен, значи напразно съм си мислила, че е така. Но все пак се старах доста. А тази година ще трябва да бъде година на взаимните компромиси и
прошки, защото ако не го сторим , ще посеем не зърно, а плява. А резултатът е познат.